 |
| Стефан Генков-Лимона (1949-2024) |
На 9 декември ще се навърши година, откакто нашият незабравим и неповторим спортен коментатор – Стефан Генков-Лимона, си отиде от този свят. Бори се с жестоката болест до последно, бори се години и не се предаде до края, бе невероятно корав, голям мъжкар. Бе и спортист в най-обхватния смисъл на думата – учил спорт, цял живот практикувал спорт (играч и след това дълги години треньор по баскетбол, омагьосан бе от оранжевата топка, знаеше толкова и толкова обичаше баскетбола, но и изобщо спорта, бягаше, играеше тенис на маса, беше голям фен на волейбола, всичко спортно бе неговото), една от най-големите спортни личности на Троян. И, което за нас бе дар божи – имаше талантливо перо, находчиво, прозорливо, остро, забавно, в съчетание с куража да казва нещата без заобикалки, да бърка в проблемите и търси истинската истина, най-талантливото спортно перо на Троян. Бе атрактивен, забавен, шарен, авантюристичен. Липсва много – и на нас, и на приятелите си. Преди няколко броя публикувахме думите за Лимона, по повод годишнината, от неговия земляк от с. Дебнево, приятел от детинство и също спортен човек – Иван Бояджиев, дългогодишен треньор по тенис на маса в Габрово. След това думата взе Радослав Столаров, по-известен като Тафьо, един от големите баскетболисти от най-славните години (70-те и 80-те) на троянския БК „Чавдар“. Сега за приятеля си от детинство и завинаги разказва дебневенинът проф. Христо Василев, професор от Техническия университет в София и дългогодишен университетски преподавател. Т21
 |
| Проф. Христо Василев |
ИСКАМ да разкажа няколко спомена за Стефан Генков. В ранното си детство в с. Дебнево бяхме трима неразделни приятели: Илийката, Стефан и Христо. Нашите родители бяха много близки, а и къщите ни бяха в непосредствена близост. С годините приятелската група се разширяваше, като се включиха и други деца от махалата и от съседните махали на селото. Имахме едно невероятно детство, свързано със семействата ни, селското училище, в което имахме изключителни учители, река Видима, читалището, което беше в основата на целия духовен и културен живот в селото. Всички деца помагахме при отглеждането на домашните животни, обработката на градините и нивите. По време на лятната ваканция пасяхме крави и биволици. Често се организирахме за риболов с ръце по река Видима, която по това време гъмжеше от риба. Илийката се отличаваше с уменията си при риболова, а Стефан – при брането на гъби, като в пенсионерските си години доразви това качество и достигаше рекордни количества саморъчно набрани гъби. Незабравим спомен е едно импровизирано качване на Ботев връх на група от няколко деца и юноши, като Стефан беше едно от главните действащи лица в тази авантюра.
ПО ТОВА време в Дебнево започна „златното“ спортно десетилетие, което трябва да се опише в специална книга. То започна с пристигането по разпределение в селото на младия аптекар (фармацевт) Симеон, който за кратко време беше преименуван в Момката. Бе строен, висок, атлетичен, винаги усмихнат и много диалогичен. За кратко време той промени тренировъчния процес на футболния отбор на селото „Юнак“, който започна да печели футболни победи в региона. Организира отбор по волейбол и отбори по лека атлетика и плуване. Момката на висок скок постигаше резултат около 3-4 см по-ниски от националния рекорд по това време. Особен интерес представляваха спортните сблъсъци между Дебнево и Врабево. Състезанията се провеждаха на Лъката над селото. От Врабево пристигаха пеш през лозята по 200-300 души, а от Дебнево имаше двойно и тройно повече привърженици. В отборите на Врабево имаше двама много добри атлети – Карото и Топуза. Състезанията бяха оспорвани, но сумарните крайни резултати бяха в полза на Дебнево. Спортните страсти бяха бурни и от двете страни, но цивилизовани, без ексцесии. Тези събития запалиха спортната искра в Стефан, който по-късно избра спорта за своя професия.
ПО ЕДНО и също време бяхме студенти, Стефан учеше във ВИФ (сега НСА), а аз в МЕИ (сега Техническият университет, ТУ). Докато се уредиха въпросите с настаняването ни в общежития, ни подслони семейството на дядо Стефан Илиев, родом от Дебнево, един голям родолюбец, доброволец в македоно-одринското опълчение, виден индустриалец, осъден от народния съд след 9 септември с конфискация на имуществото и депортиран от София. Със спестявания от скромната си пенсия той дари средствата за църковна камбана в Дебнево. За съжаление днес в Дебнево за този човек се знае много малко и ще бъде добре, ако се възроди паметта.
НАД 60% от випуска на Стефан в троянската гимназия, бяха приети за студенти, като тогава в голямата част от висшите училища за едно място кандидатите бяха повече от 10. Стефан завърши ВИФ с отличен успех и не след дълго време стана треньор на баскетболния отбор на Троян. Троян по това бреме беше баскетболен град и предизвикателството пред Стефан беше голямо. Той приложи в тренировъчния процес нови методики, вложи душа и сърце и резултатите не закъсняха – баскетболният отбор на Троян стана фактор в националния шампионат по баскетбол и трима баскетболисти от Троян стигнаха до националния отбор! Ще разкажа и за една малко известна спортна страст на Стефан – шахмата. В наша група от приятели Иван Данаджиев беше другият добър шахматист, шахматните маратони между двамата започваха обикновено вечер и завършваха сутрин, броят на изиграните партии достигаше 25, а разликата в победите бе обикновено 1 или 2.
ВЕЧЕ като пенсионер, по случай своята 70-годишнина, Стефан написа автобиографичната книга „Магията на оранжевата топка“. Беше и кореспондент на вестник „Троян 21“. В спортната рубрика на вестника той представяше професионални коментари за баскетболните мачове на троянския отбор и други интересни баскетболни и други спортни събития в страната и чужбина. Също така написа много репортажи за живота в Дебнево. Като учител в дебневенското ОУ „Иван Вазов“ той организира тенис турнири за децата в училището и регионален турнир, дори приюти регионалния спортен клуб в своята къща. Самия той беше активен състезател в тези турнири.
 |
| Лимона на плаж в дебневенската река |
СТЕФАН си купи от Германия един „Голф“ с лимонено-жълт цвят. На предния капак на автомобила имаше няколко дефекта по боята и ме потърси за съвет, предложих му да маскираме дефектите с някакъв надпис от алуминиево фолио, думичката „Лимон“ много добре пасваше. До вечерта буквите бяха изрязани и залепени. За наша изненада думичката „Лимон“ на предния капак на жълтото голфче беше възприета като оригинално хрумване и така Стефан си получи прякора Лимона.
ТЪЙ КАТО стана дума за прякори, ще разкажа една история, свързана с първото кафене, което Стефан официално откри като „Първо частно кафене“ в с. Дебнево. С мои колеги от университета се връщахме от служебно пътуване и минавайки покрай Дебнево, решихме да изпием по едно кафе при Стефан. Поръчвайки си кафето, към нашата маса се присъедини известният в целия регион зевзек и бохем Христо Дренски и се представи „Аз съм Дренски от Дебнево“, и веднага на висок глас направи следната поръчка: „Лимоне, донеси ми една малка мастика, че ми изгоря гърлото“. По това време в непосредствена близост до нас мина велосипедист и Дренски на висок глас каза: „Ей, хора, който не е виждал да види как котарак кара колело“. В това време Стефан донесе малката мастика, която се оказа 200 грама. Отпивайки, Дренски отново на висок глас извика: „Ей, хора, който не е виждал да види как пиле кара лека кола“. Чашата с „малката“ мастика вече беше празна и Дренски отново на висок глас поръча: „Лимоне, дай още една малка“, и тя се оказа 200 грама. По улицата мина моторист и Дренски пак на висок глас се провикна: „Ей, хора, който не е виждал да види как лисица кара моторетка“. Това бяха прякорите на неговите приятели Михал Пилето, Асан Котарака и Петър Лисицата. Подобна атмосфера в кафенето на Стефан Лимона не беше рядкост.
ОЩЕ ЕДНА история, на която бях свидетел в кафенето. Семейство Мончо – Минко Луканов, и съпругата му Галя ни поканиха със Стефан и съпругата ми Таня на вечеря по случай техен празник. Стефан обаче не дойде на вечерята. Мончо, в отговор, предложи да си направим шега със Стефан, като на голям кадастрон написа обява със следното съдържание „Купувам яйца - леви по 1 лев/бр. и десни по 0.5 лева/бр.“. По това време Стефан отглеждаше кокошки носачки и подобна обява очаквахме да се възприеме естествено. Късно вечерта обявата беше закачена на външната стена към главната улица на кафенето на Стефан. В 9:00 ч. сутринта бяхме в кафенето и си поръчахме кафе. Обявата беше на мястото си. Лимона поднесе извинения, че не е присъствал на вечерята по уважителни причини. След известно време в кафенето пристигна съседката леля Пена, която носеше в престилката си няколко яйца и се обърна към Стефан с думите: „Стефане, отвън има обява, че купуваш яйца по 1 лев и по 50 стотинки и ти нося 10 яйца“. Стефан „вдяна“ бързо, излезе, погледна обявата и каза на леля Пена: „Нека да видя яйцата“. После уточни „Лельо Пено, твоите яйца са средни и са по 10 стотинки, но затова, че се отзова на обявата и че сме съседи, ще ги купя по 20 стотинки“, даде на леля Пена 2 лева и прибра яйцата. Леля Пена си тръгна доволна от сделката. Стефан свали външната обява и сложи малка обява до касата „Продавам яйца: леви по 1 лев/бр. и десни по 0.5 лева/бр.“. Тук прекъсвам разказа за тази история, но тя има интересно продължение. На по-късен етап Мончо и съпругата му вдигнаха хотелския комплекс „Диана палас“ в курорта „Златни пясъци“ и с голямо внимание и до сега посрещат гостите от Дебнево и региона, а децата от училището в Дебнево прекарват по няколко дни в комплекса.
