* Авторката Марина Великова: „Когато слязох там, аз се разплаках от вълнение“ * Проф. Пимпирев: „В Троян съм живял може би 7-8 години, когато си правих докторската дисертация“ * Миро Севлиевски: „В Антарктида има връх Троян, връх Севлиевски, но има толкова много върхове, които чакат някой троянец да отиде при тях“ * Кметът Михайлова: „Много вълнуващо е това, че в деня на Антарктида Антарктида гостува в Троян“
Ледено красиво
В НАВЕЧЕРИЕТО на 1 декември, Международния ден на Антарктида (Ледения континент), в дъждовната събота на 27 ноември, на Пешеходния мост в Троян бяха открити две, добили национална известност взаимосвързани фотоизложби, посветени на Ледения континент и арктическия район (около Южния полюс) – „Ледовете на Антарктика“ и „Антарктическите хора с грижа за Земята“. Авторът им е музикалният редактор в БНР, музикант и визуален артист Марина Великова и фотографиите са правени при участията й в две от българските експедиции на Антарктида (експедициите са вече над 30); двете изложби пък са част от по-мащабния мултимедиен проект „Антарктика в нови измерения“. НАРЕД с авторката за откриването специално бе пристигнал българският първопроходец на Антарктида, превърнал антарктическите мисии в своя лична и професионална съдба – председателят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев. Присъства и един именит наш земляк, свързван повече с политиката, но сред първите българи, насочили вниманието си към Антарктида, приятел и съмишленик на проф. Пимпирев, също географ по образование – Миро Севлиевски, благодарение на когото изложбите гостуват в Троян.
КАКТО се подразбира от заглавията, на широкоформатните табла, които ще са в града ни до Нова година, могат да се видят: любопитни природни забележителности от Ледения континент, включително снимка на планината Тангра на остров Ливингстън с акцент върху връх Троян (да, има такъв антарктически връх и той носи името точно на нашия град, а негов кръстник е проф. Пимпирев, който, както самият сподели, има много тясна връзка с Троян и е живял тук, когато подготвял докторската си дисертация); знакови представители на флората и фауната на Антарктида; и, което като че ли е най-важното – нашите антарктически хора, българите, които работят за антарктическата кауза и са обитавали за определени периоди Ледения континент.А ТРОЯНСКАТА „галерия на открито“, приютила изложбата – Пешеходния мост, се оказа и най-подходящото място: в сърцето на Троян, над реката, с чудесна гледка към Балкана; като проф. Пимпирев подчерта, че това е вторият мост в страната, който посреща изложбата, премиерата й била на т. нар. Мост на влюбените при НДК в София, над т. нар. Перловска река („която за разлика от Осъма не е никаква река“). Всъщност мястото направи впечатление на всички, присъствали на откриването – троянци и гости, усети се потенциала му за подобни прояви, но то не е нещо ново.
ЧЕСТТА да открие изложбата бе на кмета Донка Михайлова, която се обърна с хубави думи към тримата ВИП гости: „Специално искам да благодаря на Марина Великова. Попитах я дали наистина винаги е била толкова добър фотограф, защото я познавам чрез нейния глас от програма „Хоризонт“ на БНР. Тя ми каза, че няма как когато видиш тази ледена красота, да не се вдъхновиш и да не правиш снимките с любов. Много вълнуващо е това, че в деня на Антарктида Антарктида гостува в Троян. Огромно е уважението на троянци, а и на всички българи, към един от най-изявените, популярни и вдъхновяващи изследователи, един от българските учени, който ни показва колко е важно ученият да остави след себе си и история. Затова, проф. Пимпирев, горди сме, че сте част от нашия град, че заедно планираме този проект да има своето продължение в Троян. И понеже говоря за благодарност, няма как да не благодаря на нашия съгражданин Миро Севлиевски – за това, че направи възможна тази изложба тук. Но искам да благодаря на Миро и затова, че с него заедно водим битки по много троянски каузи“.
ПРЪВ от гостите думата имаше Миро Севлиевски: „Много благодаря за вниманието, голяма чест е за мене, но нищо не мога да кажа преди Христо Пимпирев. Защото благодарение на него аз отидох в Антарктида. Разговорът ни с него за Антарктида започна преди повече от 30 години, аз бях студент, той беше асистент. И един ден той ми каза – ела до моята лаборатория, и там ми вика „Хайде да отидем на Антарктика“, аз го изгледах отгоре до долу, в този момент планирах да ходя в Патагония. Попитах го как, той отговори – с кораб. Този кораб се появи 30 години по-късно, корабът „Св. св. Кирил и Методий“, който всяка година пътува до българската база „Св. Климент Охридски“ на Антарктида. А идеята на тази изложба е проста – в Антарктида има връх Троян, връх Севлиевски, но има толкова много върхове, които чакат някой троянец да отиде при тях и да бъдат наречени на някой именит троянец или пък на някоя троянска забележителност. Посланието е, че и троянци могат да стигнат до оня край на света и като Колумб да завоюват нови територии. Христо Пимпирев направи така, че е първият след Симеон Велики, който е завладял нови територии за България без войни, пушки и пищови, да му благодарим за това!“.СЛЕД ТОВА, с подчертани троянски пристрастия, говори проф. Христо Пимпирев: „Много съм щастлив, че съм в Троян, този град ми е на сърцето. Миро каза, че като студент съм го канил да отидем на Антарктика, но първо му казах – дай преди Антарктика да отидем в Троян, защото трябва да правя едни геоложки проучвания за една френска геоложка експедиция, ще спим у вас. Той ме заведе вкъщи, в един висок блок, почти на последния етаж, където майка му ни направи страхотна баница. После водих французите тук. Тук съм живял може би 7-8 години, когато си правих докторската дисертация по река Видима, Зла река и околностите. Този район ми е познат до болка, тъй като съм проучвал всеки метър и съм търсил вкаменелости, и съм намерил доста загинали вече организми от времето на динозаврите. Така че този град ми е на сърцето, и троянци са ми на сърцето, защото са хора балканджии с открити сърца. И съм много щастлив – че първото мероприятие за 1 декември, Международния ден на Антарктида, е тук, в Троян, с откриването на тази изложба. Разбира се, на самия ден ще има и много други мероприятия – в София и страната, но вие сте първите“.
И СВОЕОБРАЗНОТО закриване на откриването направи авторката Марина Великова: „Тази изложба е съчетание от две мои изложби. Аз бях щастливка и голям късметлия професорът да повярва в мен, да ми се довери. И да получа цялото вдъхновение да направя тази изложба по време на 32-ата и 33-ата експедиция. Тя изразява моя възторг към тази неземна красота, пред величието на това най-отдалечено място на нашата земя. Когато слязох там, аз се разплаках от вълнение. Но с всеки изминат ден осъзнавам, че тази красота е толкова крехка, ранима и ние, хората, сме отговорни да я запазим“.
СЛЕД ОТКРИВАНЕТО в Туристическия информационен център се състоя среща с тримата антарктици, за отбелязване е, че немалката зала бе препълнена, и то основно с млади хора – ангажирани, любопитни, ентусиазирани.Т21
