 |
| Във видимо добро настроение победителят Румен Радев даде изявление
непосредствено след приключването на изборния ден, 19 април 2026 г. |
В ОБЩИ линии – макар и преди окончателното официално обявяване на точните данни – резултатите от провелите се на 19 април т. г. извънредни парламентарни избори за попълване на 52-ото Народно събрание на Република България
(вероятно ще са единствените за годината, което рядко се случваше през последните години – бел. ред.) са ясни. Имаме един тотален победител – експрезидентът Румен Радев с неговата коалиция „Прогресивна България“, спечелил почти 45% от вота, тотален победител, както се случваше на няколко пъти през последните две-три десетилетия; което означава и абсолютно мнозинство, над 130 депутати от целия 240-членния парламент. И, логичното, много губещи, и за тях ще стане дума по-нататък.
ТОТАЛНАТА победа на Радев и ПБ пък подсказва, че ще станем свидетели на нещо невиждано от десетилетия у нас – еднопартиен кабинет, което не е лошо и дава някаква гаранция за по-голяма правителствена стабилност (и дълготрайност). Второто и третото място си делят с фотофиниш ГЕРБ (Бойко Борисов) и ПП-ДБ (Асен Василев – Мирчев, Божанов, Атанасов). За ужас на социолозите, които целокупно предричаха убедително второ място на ГЕРБ със сериозна преднина пред ПП-ДБ, а някои дори провиждаха сборване за първото място с Радев. При обработени 100% от бюлетините ГЕРБ са втори, а ПП-ДБ трети с незначителна разлика от под 1%.
 |
Непримиримите политически противници ГЕРБ и ПП-ДБ завършиха с почти равни резултати |
 |
| Класацията след обработени 100% от секционните изборни протоколи, 20 април 2026 г. |
СПОРЕД данните от ЦИК
(при обработени от 100% от секционните протоколи – бел. ред.) в новото 52-о Народно събрание влизат рекордно малко партии, пет: 1. ПБ (Радев) – 44,60%, 1,445 млн. гласа; 2. ГЕРБ – 13,39%, 434 хил. гласа; 3. ПП-ДБ – 12,62%, 409 хил. гласа; 4. ДПС – 7,12%, 230 хил. гласа; 5. „Възраждане“ – 4,26%, 138 хил. гласа. Под чертата на парламентарното представителство от 4%, получили от над 1% до малко над 3% са „Меч“, „Величие“, БСП, „Сияние“ и АСП (Доган). Останалите, макар някои да са с претенции, а други доскоро дори бяха в парламента, остават с под 1% от вота: ИТН, „Синя България“, „Антикорупционен блок“, „Синя България“ и т. н.
• ПРИКЛЮЧИ една почти вековна българска политическа реалност, защо да не кажем и прокоба. БСП, наследникът на тоталитарната БКП, е извън голямата политическа игра. Жалко че това се случи точно в този момент – когато БСП има модерен млад ляв лидер, а соцпартията стои по-демократично от повечето български партии. В другите страни от бившия соцлагер този, да го наречем исторически, реванш се случи много по навреме – когато техните бивши комунистически партии бяха камък на шията и дърпаха обществото назад към тъмното минало. Някои коментираха – по-добре късно, отколкото никога. Според нас по-скоро е жалко, днешната БСП можеше да играе в някаква степен нормализираща и балансираща роля в 52-ото Народно събрание.
• ПРИКЛЮЧИ още една ера във властта, този път десетилетна – на може би най-тъмната и опасна политическа сила на българския преход, ДПС на Доган (помним „депесарския шут“, който препъна първото българско демократично правителство и закрепването на корупционния модел с „раздаването на порциите“). Изключването на Догановото ДПС, по-точно АСП, след разцепването не е изненада, маргинализацията на тази партия страшилище някога е факт от доста време. Но пък продължението й, ДПС на Пеевски, което поизгуби енергия и също се представи под очакваното, в немалка степен и заради активната дейност на МВР ръководството в служебния кабинет Гюров, си е тук, със сигурност ще има своята роля в новия парламент и никой не бива да ги отписва. Дано тази роля да е в подкрепа на проевропейската посока на България, обективността изисква да кажем, че досега е било така.
• ОТИДЕ си и едно от най-зловредните образувания в миналия парламент – ИТН (Слави Трифонов). Което бе образец на безпринципност (помним лидерската закана „никога с ГЕРБ“ и последвалото правителствено съешаване), на невиждана агресия и наглост. Тази политическа смърт е положителен факт, все пак всичко си има граници, дори в България.
• ГЕРБ. Явно, този път по-неочаквано, приключи и един 15-годишен управленски период – на партията на Бойко Борисов. Тя продължава да е в кондиция, на места – включително в нашия 11-и Ловешки МИР и в частност в община Троян, даде много силни резултати, но вече не е това, което беше. И победните й управленски години са безвъзвратно минало. Как ще реагира ГЕРБ на това си ново статукво, ще видим, знаем и гигантското его и самомнение на лидера, така че със сигурност няма да се примири. А до какво ще доведе това непремирение, също ще видим.
• РАДЕВ? Изключителният му вот и победа, надхвърлящи и най-смелите клакьорски прогнози, показват по безспорен начин – българите си обичаме този модел, модела на Бащицата, който идва и ни спасява, измъква ни от блатото. Макар че след като дойде, не толкова ни спасява, колкото му сърбаме попарата – Царя, Бойко (тук нещата са малко по-нюансирани), Учиндолеца, сега Генерала (Льотчика). Дано все пак сегашният ни спасител не се окаже поробител? Изтъпаненият на многохилядната заключителна предизборна среща фотос с крепкото ръкостискане с диктатора военнопрестъпник Путин не може да не притеснява. Макар че е възможно и друго – предизборните трикове да не са показател за по-нататъшната премиерска деятелност и Радев да се прояви като един проевропейски държавник. Трудно ни е да го повярваме, но дано, а дано!
• КАК се обяснява успеха на Радев? Най-напред – с отчаянието, което като че ли е обичайното българско състояние, българинът винаги се усеща нещастен и по-лошото, обича да се усеща нещастен, което го тласка към поредния спасител, този път експилотът експрезидент. После – Радев, не криещ проруския си уклон, успя да обере голяма част от електората на политическите маргинали (разните му там величия, сияния, мечове и тем подобни). По същия начин „открадна“ и подобния по геополитическа нагласа електорат на „Възраждане“, БСП, ДПС и дори ГЕРБ. Трето – много хора, някои бихме ги определили като „полезни идиоти“, виждат в пилота генерал истински политически Генерал, даващ им усещането за сигурност. Със сигурност има и други фактори, например личната харизма на лидера, което никога не е за подценяване.
• АКТИВНОСТТА. Изключително висока за българските мерки от последните години, доближаваща 50%. Това означава, че около 3,5 млн. българи са отишли да гласуват, което е с около 900 хил. гласуващи повече от предходните избори през м. октомври 2024 г. Една сериозна обществена активност, е, не е като на скорошните избори в Унгария, но тенденцията е сходна. И тук е един от възловите въпроси – къде се насочи вотът на най-младите българи, тези, които пълнеха протестните площади в края на миналата година. Изненадващо, поне за нас, големият младежки вот, тук можем да прибавим и по-големия от обичайното чужбински вот, отиде преимуществено към победителя Радев. Явно крепкото ръкостискане с Путин и някои други заявки на експрезидента не ги смущават. Дано са прави, и дано да не станат поредното разочаровано от политиката и политиците ни младо българско поколение…
• МВР. Абсолютно единодушната оценка е, че МВР ръководството от служебния кабинет Гюров свърши отлична работа. Т. е. изпълни отлично основната си задача – да гарантира честността на изборите, парирайки опитите за купуване на гласове и подобни изборни измами. Призна го и Румен Радев и похвали МВР началството в краткото си обръщение след приключването на изборния ден. Но на последвалия въпрос дали някой от служебното правителство може да запази поста си и в неговия кабинет, отговори троснато-раздразнено: „Всички веднага трябва да си подадат оставките!“. Единствената критика към служебното МВР ръководство, и то много остра, бе от лидера на ДПС Делян Пеевски – той в прав текст говори за целенасочена полицейска разправа с неговата партия и за полицейско насилие. Дали пък някои не смятат битката срещу купуването на гласове за полицейско насилие?!
 |
| Предизборна реклама в Троян, някак тематично стои |
• ПП-ДБ? Най-проевропейската, неотклонно проевропейската, а проевропейска в този момент означава и проукраинска, партия в българския парламент. Която до голяма степен бе в основата на многохилядните протести в края на миналата година, довели до свалянето на кабинета Желязков (ГЕРБ, ИТН, БСП с широкия гръб на ДПС Пеевски) и сегашните извънредни парламентарни избори. Коалицията се представи сравнително добре, с три пъти по-висок вот от основния си идеологически опонент „Възраждане“ (Копейкин) и колкото другия си яростен опонент с големите амбиции ГЕРБ. Но сравнително добре. Защото заявката бе далеч по-голяма, за победа, и вероятно някои очакваха нещо такова или близко до това? Все пак ПП-ДБ зае важна позиция и ще е сред факторите в новия парламент. Разчитаме и успешно да продължи да брани и да е сигурната гаранция за проевропейското бъдеще на България.