Спипаха замърсителя Н. И. Г.

* Мизерникът си почиствал дома и извършил „нерегламентирано изхвърляне на отпадъци по пътя за Беклемето“, съобщиха от Община Троян; обещават, че това и други подобни действия „няма да останат безнаказани“, дано! * Няма яснота каква точно ще е санкцията?
Хубава работа, ама троянска
КОНТРОЛНИТЕ органи (контрольорите) на Община Троян са засекли „нерегламентирано изхвърляне на отпадъци по пътя за Беклемето (Троянския проход)“. И са установили кой е „поредният нарушител“. Мизерникът, позволил си да свърши свинщината си в едно от най-прелестните природни кътчета не само в общината ни и в Троянския Балкан, но и изобщо в България, е с инициали Н. И. Г. Повече лични подробности за въпросния мизерник – откъде е и къде живее, възраст, занятие, социално положение, няма; а може би трябва, за назидание и превенция. Пояснява се обаче, че изхвърлените отпадъци сред раззеленяващата се букова гора са от почистване на дома (с други думи и без извинение за грубия тон – все едно да се изсереш у вас си и да си донесеш и цопнеш лайната насред площада – бел. ред.).

„ОБЩИНА ТРОЯН
 продължава да осъществява засилен контрол относно нерегламентираното изхвърляне на отпадъци, като нарушителите ще бъдат санкционирани. Случаят с Н. И. Г. трябва да бъде пример, че подобни действия няма да останат безнаказани“, четем в официалното съобщение. Хубави думи, но дано не си останат само на думи. А и не става съвсем ясно според кой точно нормативен акт ще бъде санкциониран мизерникът Н. И. Г. и каква точно ще е санкцията за извършената от него свинщина… Отправя се и призивът, че „подобни прояви са недопустими“, а „замърсяването на околната среда води до замърсяване на почвата и водите, увреждане на растителния и животинския свят, както и отблъскване на посетителите“.

ТОВА
за „отблъскване на посетителите“ е интересен и немаловажен щрих. Троян и Троянско стават все по-популярна туристическа дестинация, като най-големият ни коз е природата, Троянската планина, в частност Беклемето. И подобни свинщини освен екологични и естетически вреди, нанасят и имиджови поражения, вредят на чара на нашия край, на привлекателността му, на най-хубавотоо, което имаме и което се харесва у другите. Но втресло го туризма и другите. Подобни неща пречат на самите нас да се харесваме, което е най-важното, освинват всички ни…

В КРАТИЧКОТО, макар и достатъчно ангажирано и отчетливо (за което поздравленията ни! – бел. ред.) съобщение на Община Троян за свинщината на Н. И. Г., има и друг немаловажен момент. Казва се, че „отговорността за опазването на природата е обща“. И е точно така – колкото да са контрольорите и всякаквите охранителни органи, ако я няма общата воля подобни свинщини да не се случват, общата/обществената нетърпимост към тях, те ще се случват и пак ще се случват. Но има още един съществен момент, за да има резултат: безкомпромисни санкции – яки глоби, съд, максимална публичност. 

И В ДОПЪЛНЕНИЕ на информацията на Община Троян ще цитираме някои нормативни документи, засягащи подобните свинщини и извършителите им:
НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 352, ал. 1.
Който замърсява или допуска да се замърсят почвата, въздухът, водни течения, басейни, подземни води, териториалните или вътрешните морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участва Република България, и с това ги направи опасни за хора или животни и растения или негодни за използването им за културно-битови, здравни, земеделски и други стопански цели, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 5 години и с глоба от 5000 до 30 000 лева.
НАРЕДБА № 9 ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ТРОЯН

Чл. 10.
Забранява се: 1. Изхвърлянето на отпадъци извън предназначените за целта съдове и площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци.

Чл. 50. За нарушаване разпоредбите на настоящата наредба физическите лица се наказват с глоби, както следва: 1. За изхвърляне на строителни и битови отпадъци на неразрешените за това места – от 100 до 500 лв. в зависимост от качеството и опасността на отпадъка.

Бележка на редактора

Тия дни си направих няколко разходки наоколо – пролет пукна, грее, гората се раззеленява и разхубавява, грехота е човек да живее в Троян, сред вълшебната Троянска планина, и да не го направи. Дестинациите ми – Орешак и Черни Осъм, мах. Баба Стана, мах. Длъжковска. Прекрасно навсякъде. И боклуци, нашенските лайнарщини сред най-красивото, на метеното, образно казано, навсякъде – а зеленината все още не е бухнала и не крие нищо, лъскат ни се срамотиите. Покрай живописното и виещо се нагоре пътче към чудната Баба Стана – бутилки, гуми, пластмаси и т. н., осеяно с мини сметища. От дървената беседка с несъвсем безоснователния надпис „Малката Швейцария“ при входа на Черни Осъм по пътя към Троянския манастир и Орешак – боклуци всякакви, точно тук, срам… Към Длъжковското, и там – природна красота и човешки лайнарщини. Защо, докога, завинаги ли… Хубава работа, ама троянска!
Генадий Маринов

Отиде се Кольо Кацаров

* Той бе политик, но от онази рядка порода, от тези, за които е важна каузата, а не другото... Той бе Алеко, а не бай Ганьо * В Троян бе иначе. В много голяма степен заради Кольо – с неговия финес, толерантност без да е мекушав, с разбирането и уважението към другия, дори да му е политически враг

In memoriam
 
ТЪЖНА НОВИНА – след дълго и тежко боледуване, тази нощ, 25 април, ни напусна Кольо Кацаров (1951-2026).

ТОЙ бе политик, но от онази рядка порода, от тези, за които е важна каузата, а не другото – келепира, мачкането на противника, пъченето, домогването до властта и цялата до болка позната нашенска партизанска байганьовщина. Той бе Алеко, а не бай Ганьо. Бе начело на БСП Троян в най-взривоопасния момент – след началото на демократичните промени, когато червената партия, неотърсила се от комунистическото си наследство и комунистическите си рефлекси, можеше да надроби голяма каша, и някъде го направи. В Троян бе иначе. В много голяма степен заради Кольо – с неговия финес, толерантност, но без да е мекушав, широта, с разбирането и уважението към другия, дори да му е политически противник, с умението да печели приятели и сред враговете. Подобна личност имаше и в другия лагер, синия, Христо Димитров-Мастиката, и те двамата доказаха, че човещината е над партизанщината, с тях двамата следдесетоноеврийски Троян имаше голям шанс. 

КОЛЬО бе и човекът, който пръв лансира кандидатурата на Донка Михайлова за кмет на Троян, като тогава, през 2011 г., никой не допускаше, че тя, забравената натурализирана „ловчалийка“, може да спечели тук. И се оказа прав, виждаше по-далеко.

МОЖЕ
да се говори още много за политическата дейност на Кольо Кацаров, но ще припомним само едно – не беше добро за него, но той отново доказа, че е голям, и като политик, и още повече като човек. След спечелването на изборите партийният лидер стана зам.-кмет, макар че тази кабинетно-административна роля да не му прилягаше, той бе всичко друго, но не и „чантаджия“, бе работяга, човекът на терен (често обул ботушите, те си стояха в зам.-кметския му кабинет). Зам.-кметът Кацаров бе такъв, доказваше го всеки ден, мнозина знаят и помнят. Но направи гаф, без последици, освен за него самия, можеше да се спаси, и то безпроблемно, но той направи друго – подаде си оставката, невиждан жест в троянската, а и в националната политика. Тръгна си с достойнство, като мъжкар, без шикалкавения, честно до болка. И тук да добавим – той бе безкрайно честен. Всеки друг би могло да заподозрем в нечестност, за Кольо това ще звучи абсурдно. Той бе кристален човек.

И ОЩЕ няколко думи за човека и приятеля, смея да го нарека приятел, лаская се да мисля, че и той ме смяташе за такъв, голям приятел бе и на вестника ни. Кольо беше от онези чудни и безценни хора – добряците. Което не означава слаб или бланав по троянски. Означава друго, красота на духа и финес, толерантност, усет към другия и способност да му влезеш в обувките, доброта в най-дълбокия смисъл на тази дума. Означава още нещо – самочувствие и сила, добротата трябва да се отстоява, на слабия му е трудно да бъде добър. Кольо беше. Почивай в мир, приятелю!
25 април 2026 г.
Генадий Маринов

Поклон за Кольо Кацаров

* Всички, които го познаваха отблизо, днес признават неговия принос за мирния, безконфликтен преход на властта в нашия град

In memoriam
 
Всеки ден умират хора. По някакво писано или неписано правило ги определяме като добри. За Кольо Кацаров, който ни напусна тия дни, добрината не беше обикновено  човешко качество. Добрината беше негова същност. Беше сърцевина на неговата битност във всичките й многостранни измерения. Благостта на характера му определяше динамиката на взаимоотношенията му с хората. Неизменната му безконфликтна нагласа осигуряваше оня дипломатичен тон на разбирателство както с единомишлениците, така и с политическите съперници.

Повече от три десетилетия Кольо посвети на обществено-политическия живот в Троян. Голяма част от това време той беше работник на партията, която в края на 1989 г. загуби управленческите си позиции. Казвам „работник“, защото в ония времена всички, които се занимаваха по някакъв начин с политика, бяха назовавани партийни работници. Никой не дръзваше да се нарече политик. Кацаров беше изключително добросъвестен, честен, принципен партиен работник. Именно тези негови качества „натежаха“, когато през онова трудно, противоречиво, заредено с опасности от остър сблъсък време, партията му го избра за свой първи секретар. В онези бурни дни това все още беше най-високият обществено-политически пост в ръководството на Троян. В същото време очевидно и най-отговорен пост особено в онази революционна ситуация, която мнозина помнят.

Всички, които го познаваха отблизо, днес признават неговия принос за мирния, безконфликтен преход на властта в нашия град. Кольо беше подготвен за последвалите остри междупартийни сблъсъци. Животът показа, че той е бил и най-подходящият да посрещне и укроти разразилите се страсти. Той не търсеше победа. Не искаше да доминира. Мобилизира в онези дни цялото си добродушие в името на едно спасително за града ни разбирателство. Зовеше за спокойствие. Искаше мир. Действително нямаше по-подходящ от него за запазването на сигурността на троянци.

Отиде си последният първи секретар на една изживяла времето си партия. Отиде си първият председател на една партия, която сега като извънпарламентарна опозиция ще търси своето възкресение. Поклон!
25 април 2026 г.
Мичо Генковски
Фото: Милко Недялков

В Нюрнберг – кафе в троянски чаши и троянска керамика на витрините

* В няколко кафенета в баварския град използват чаши от традиционна троянска керамика, също продават, слагат ги и за украса на витрините * За синьото керамично кандилце с троянската шарка на вековното нюрнбергско гробище вече сме казвали
И ний сме дали нещо на света…
Кафе в троянска чаша и Фрида Кало до троянска керамика, Нюрнберг, м. април 2026 г.
СТАВАЛО е дума, но да го кажем пак, не е лъжа. Троян е малък град, но е създал редица марки/брандове – троянска сливова, троянска слива, Троянски проход, Троянски Балкан, троянска луканка, троянска керамика, троянска керамична шарка, Троянски манастир (ние често използваме и фразеологизма „хубава работа, (ама) троянска“, с и без „ама“, но то не е съвсем/само наше, „подвид“ е на „хубава работа, ама българска“ и е отделна тема, дълбока – бел. моя). Май не случайно, скоро беше, столичната кандидат-кметица Ваня Григорова сравни Троян с Виена (виж „Ваня Григорова: Троян ми е Виена и Париж“ в бр. 40 на Т21 от 25 октомври 2023 г. – бел. ред.), тя (Виена) е дала на света виенския валс, виенското кафе, виенското колело, виенската кифла, виенската торта (Сахер), виенския шницел, Виенската опера, виенския стол и т. н., и т. н. виенски работи, но да спрем с шегите, нерде Ямбол, нерде Стамбул, както е казал народът.

СЕГА сериозно, по темата за троянската керамика и троянската шарка, и за тях е ставало дума неведнъж, има си хас – това си е троянска идентичност и заслужена троянска гордост, вече два века и горница. Да припомним, ще се самоцитирам: „Тъй наречената троянска керамика – раждаща се от хармонията на кафявата троянска глина, каквато в района ни има в изобилие, и несложната, но ефектна декоративна система, разчитаща на гравитационния ефект на стичащата се ангобна капка и въртенето на грънчарското колело, оформила се през 19. век, но жива и днес, популярна в цялата страна (няма механа от Дунава до Родопите и от София до Черно море, в която да не се използва троянска керамика) и имаща своя актуален стопански ефект (десетки са малките и по-големи ателиета, работилнички и цехове за керамика в община Троян и заетите в този производствен бранш троянци) – е феномен, културен, икономически, естетически. Превърнал се е, съвсем неслучайно, такива неща не стават случайно, в емблема, в разпознаваем знак на Троян. И в посланик на Троян – защото факт е, че троянска керамика може да се види на различни места по света, и по витрините на магазини (арт и други), и другаде…“. Това го казах по повод пристрастията към троянската керамика, посещението му в Троян и в няколко троянски керамични ателиета и закупуването на голям брой, няколко хиляди, троянски керамични чинии с троянска шарка от световноизвестния френски дизайнер на обувки Кристиан Лубутен (виж „Троянската керамика омагьоса световноизвестен френски дизайнер“ в бр. 8 на Т21 от 28 февруари 2024 г. – бел. ред.).

Синьо троянско керамично кандилце на Старото гробище в Нюрнберг
Поглед към прекрасното Старо гробище на Нюрнберг
ПРОДЪЛЖАВАМЕ с още чужбински изяви на троянската керамика. Този път в Германия. Преди време, през 2024 г., с очите си видяхме на едно изключително достолепно място, в Старото гробище на Нюрнберг, Бавария, обявявано за най-красивото гробище в Германия (да, гробищата трябва и могат да са красиви, защото са много важни, за мъртвите и за живите, защото са духовни средища, памет, опора, защото дават смисъл и обяснение – бел. моя) – троянско керамично кандилце с нашата шарка, синееше се до чужбинския гроб. Хубаво и гордо ни стана от това малко синьо троянско керамично кандилце на нюрнбергското гробище. След това видяхме троянска керамика – голяма купа (вероятно съд за ошаф) и чаши и други по-малки съдчета в землисти кафяво-жълти цветове, изложени на витрината и на видно място вътре сред  стоката в антиквариат в старинния Ротенбург на Таубер (недалеч от Нюрнбрег), той пък обявяван за най-красивия малък град в Германия, троянски знак сред това толкова автентично немско място, посрещащо туристи от цял свят.

НАКРАЯ да си дойдем на темата – за поредни троянски керамични изяви, пак в Нюрнберг. Наш човек там ни сподели (миналата седмица), изпрати и снимки, как в новооткрито нюрнбергско кафене му сервирали в… троянска керамична чаша. Оказало се, че барманът, който държи кафенето, е аржентинец, а троянската връзка я направила майка му – харесала троянската керамика при екскурзия в България и сега клиентите им пият кафето си в троянски чаши. Втори подобен случай, в друго нюрнбергско кафене – то пък със собственик мексиканец, там предлагат за продажба троянски керамични чаши с троянската шарка. Както се вижда на снимката, чашите ни са изложени до портретче на мексиканската арт икона Фрида Кало, добра колаборация. И още – троянски керамични чаши в магазин за чай, за продажба и като украса на витрината. Също – троянска керамика на витрината на нюрнбергска аптека, вероятно за да освежи и омекоти лечителския изглед… Има и още. Дали пък не е някаква нова нюрнбергска мода?

Троянски керамичен съд в антикавариат в града музей Ротенбург на Таубер, Бавария
И още – троянска керамика на витрината на антиквариата в Ротенбург на Таубер, Бавария
НЯМАМЕ информация на какъв етап е троянската инициатива – на Община Троян в партньорство с троянския Музей на занаятите, притежаващ най-богатата в страната колекция от българска традиционна керамика от 19. век насам – за „включване на традицията за изработка на троянската керамика в нематериалното културно наследство на света към ЮНЕСКО“, както съобщи в началото на 2024 г. кметът Донка Михайлова. Но със сигурност си струва, и не е маловажно, напротив, важно е. 

Генадий Маринов

ЧРД, Цеци!

* Екипът на Музея на занаятите поднася поздравления на своя обичан колега Цветан Тончев по случай неговата 80-годишнина. Пожелаваме му здраве, благоденствие, да запази творческия си дух, за да ни вдъхновява…

Юбилейно
По-долу ще прочетете институционалния и едновременно искрено приятелски поздрав от екипа на Музея на занаятите към техния колега Цветан Тончев – Цеци, както го знаят всички – по случай неговата 80-годишнина. Една от емблемите на толкова важната за Троян и уникална за страната културна институция. Човек, отдаден докрай на работата си, по-скоро на мисията си да улови, съхрани, разгадае чрез обектива Троянското, да му се обясни в любов, карайки ни да го заобичаме и ние. Един нереално фин и добър човек, човек богатство. Присъединяваме и нашите вестникарски поздрави. ЧРД, Цеци, и за много години!
Генадий Маринов, Т21 

ЕКИПЪТ на Музея на занаятите поднася поздравления на своя обичан колега Цветан Тончев по случай неговата 80-годишнина. Пожелаваме му здраве, благоденствие, да запази творческия си дух, за да ни вдъхновява със своята житейска мъдрост, пазейки жива паметта за музея и града. С удовлетворение да посреща предизвикателствата и успехите, които го очакват. Посветил на музея почти 50 години от своя живот, запазил у себе си вечните човешки ценности, той се превърна в доайен за музейния екип.

ЦВЕТАН ТОНЧЕВ е роден на 23 април 1946 г. в град Троян. Завършва  средното си образование в Политехническа гимназия „Васил Левски”, Троян, а през 1970 г. продължава в Полиграфическия техникум „Юлиус Фучик” в София ,специалност „Фотография и кино”. Той е един от учредителите на фотоклуб към Младежкия дом в Троян през 1972 г. и ръководител на ученически кръжок по фотографско майсторство. През 1974 г. работи в Центъра за фотоинформация в Ловеч, а от 1975 г. – във вестник „Троянски глас”. През периода 1976/1977 г. е служител в Профсъюзния дом на културата в Троян. През 1978 г. постъпва в Музея на занаятите. 

ЦВЕТАН ТОНЧЕВ има многобройни и съществени културни приноси за музея и градската памет като музеен фотограф и оператор, участвал в подготовката и реализацията на множество изложби, заснел теренни проучвания на майстори и личности, свързани с историята на Троян. Автор е на документални филми, посветени на наследството на Троянския край. Обективът му запечатва значими личности в културния ни живот. Негово дело са артистичните фотографски портрети на актьорите Стефан Гецов, Васил Михайлов и Пламен Дончев, на художника Тодор Балкански, гостували през различни периоди в Троян. Фотографът документира много голяма част от обществения, културния и социалния живот в града ни, посещенията на чуждестранни делегации и партньорски обмени с побратимени градове, създава филми за художествените занаяти, историята и личностите на Троян. Многобройни са и фотографиите, запечатали архитектурните и историческите забележителности на града и общината. Резултатите от фотографската му работа постъпват в архива на музея и днес той представлява впечатляващ масив от визуални материали, които са полезни за институциите в целия град. В настоящия момент се занимава с дигитализацията на негативи, фотографии и видеоматериали, този негов труд също е безценен за музея и паметта на общността.

Цеци Тончев, снимка проф. Цочо Бояджиев
НА 13 ОКТОМВРИ 2009 Г. Музеят на занаятите открива мащабна авторска ретроспективна изложба на Цветан Тончев, като по този начин отбеляза над 30-годишната му работа в институцията. През октомври 2018 г. се реализира фотографска изложба „Портрет на един град” по идея на проф. Цочо Бояджиев в съавторство с Цветан Тончев. На 6 октомври 2022 г. в галерия „Серякова къща” е подредена неговата авторска изложба „60 момента памет – за музея, хората, света“, посветена на 60-годишнината на музея. През 2025 г. получава престижното отличие „Златен век“, грамота за постигнати високи творчески резултати и значим принос към българската култура на Министерството на културата. За много и благословени години, Цеци!

Колегите и приятелите от Музея на занаятите, Троян 

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |