Радев - безнадеждна ли е надеждата

* „Надежда някаква все пак има. Дано не се окаже безнадеждна, защото неуспехът на господин президента-премиер ще ни хвърли в една бездна на тоталното отчаяние, от което не знам дали има излизане“

Мичо Генковски
След изборите Позиция

Авторът Мичо Генковски е бивш дългогодишен троянски управленец (на висок пост в общинската администрация преди 1989 г., а в новото време – с един мандат като общински съветник). Общественик и троянофил с остро гражданско чувство и остро перо. Има няколко книги за Троян и големите троянски личности. Сред фокусите му са фигурите и процесите, които стоят зад един или друг обществен успех в нашия град. Т21

СЛЕД  ИЗБОРИТЕ на 19 април 2026 г. всички коментари и разговори по тази тема започват с „Радев спечели“. Резултатът активира нови очаквания. Породи силни надежди за тъй дълго жадувани промени. Еуфоричен ентусиазъм окрили мечтатели и реалисти. За да бъдем по-точни в оценките си – реалистите по-скоро си казаха „Дали пък многострадалната ни татковина най-после ще дочака щастливи мигове!“. Нека добавим още нещо – всеки има своя лична, специфична представа за онова, което Радев ще ни осигури с бъдещата си политика. Лошото, дори опасното тук е, че амалгамата от желания, очаквания, надежди е вътрешно противоположна. Тъкмо тази противоположност крие опасност в един момент да взриви армията от уж единомишленици. И още много едри и дребни камъни може да объркат нещата. Нека хвърлим поглед към случващото се...

ЮМРУКЪТ е символ на сила и готовност за налагане на воля и намерения. Познат жест на генерал Радев.  Опасявам се, че макар и военен, той не е съвсем готов за битки и стълкновения. Не е революционер по дух и поведение. Има по-скоро сговорен характер. А смяната на един режим, на един модел на управление, на една твърдо установена от години прослойка във властта определено изисква някакви своеобразни революционни действие. Предполага смели, решителни действия. Съпътства се от рискове. Нещо повече. Избирателите очакват справедлива отговорност – съдебна, нравствена, всякаква. Готов ли е Радев за това!?. Ще удари ли юмрукът му по масата или безсмислено ще повехне във въздуха – безсилен и омаломощен. 

ЕВРОАТЛАНТИЗМЪТ е друг елемент от политическото поведение на Радев, който всеки миг ще трябва да доказва неотклонната си привързаност към него. И което е още по-трудно, ще трябва да демонстрира привързаност към моментния, актуалния, често нелицеприятния за мнозина евроатлантизъм на Урсула и компания. Като прибавим към всичко това и доста дълбоките различия между политиката от двете страни на Атлантика, положението на Радев става твърде, твърде деликатно. И той трябва да сложи белите ръкавици и внимателно да се докосва до всичко, което би породило недоволство. Има уроците от поведението на Бойко Борисов, който често повтаряше „Ще направим това, което каже началството!“. Или гордо се кичеше с фрази като „Аз ви вкарах в Шенген“, „Аз ви вкарах в еврозоната“ и „Аз наредих България в клуба на богатите“. И какво получи Борисов – един як шут от избирателите си, който без малко да го прати на трето място в изборната класация. 

РУСОФИЛЪТ. Не знам колко, но ми се струва, че онези, които са подкрепили с вота си президента кандидат за депутат и вероятно премиер заради предполагаемия му поглед към Кремъл, не са малко. Струва ми се още, че точно те трябва първи да оценят, че едната фраза „Крим е руски“ в никакъв случай не означава русофил. Точно те трябва да са готови да му простят, ако той често или дори постоянно стои с гръб към Кремъл. Русия и Украйна. Украйна или Русия. Тук, както и край Ормуз, гори ярка жарава, която може да запали света. Да унищожи живота на планетарното ни убежище. Да ликвидира всичко и всички. Затова: Внимание,  господин Радев. Не забравяй, че си прибрал военния мундир в гардероба. Докажи, че нямаш намерение да го обличаш.

БИЛ КЛИНТЪН, ако случайно срещне някъде из дебрите на политиката бъдещия ни премиер, сигурно би му изкрещял любимата си фраза „Икономиката, глупако!“. Ясно е, че Радев няма академична грамотност по проблемите на стопанското развитие на страната ни. Дано обаче през деветте години на президентството си е осъзнал основното – българинът цени управниците чрез портфейла си, от трапезата си, от хладилника и гардероба си. Питам се дали най-висшият народен избраник на народа ни съзнава напълно каква държава наследява. Сигурно знае, че (не мога да цитирам точно), но някъде петдесетина милиарда евро дълг има да плащаме ние, пет-шест милиона народ. Дали съзнава, че държавата ни не е в състояние да самоизхранва населението си. Една продоволствена криза ще взриви отново търпението хорско. Дали между паузите на безапелационната си победа е чул задаващия се тропот на армията безработни, които различни обстоятелства могат да изхвърлят на улицата. Дали подозира, че ни дебне инфлация и осезаемо обедняване. Готов ли е актуалният любимец на народа внезапно, рязко да загуби хорската любов!?

ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИНТРИГИ със сигурност вече се плетат. Сред избраните от Радев депутати от неговата партия несъмнено има имплантирани персони от опозиционните партии. Те решително първоначално ще подкрепят всяка идея на своя ментор. Ще дремят на депутатските банки и ще чакат сигнала, който ще ги придвижи в другата страна на парламентарната зала и ще ги превърне в командоси на истинските им  командири, които не е задължително да бъдат непременно генерали. 

Худ. Христо Комарницки, в-к „Сега“
ПИЛОТЪТ.  Известно е, че високо в небето, във въздуха, Румен Радев е майстор на висшия пилотаж. Лупингите, които прави, впечатляват и мало и голямо. Сега тук, на земята, в дебрите на политическата джунгла, където, казват, вилнеят олигарси, мутри и всякакви гангстери, един, претендиращ за филантроп, е поел кръста да даде на народа си нещо от нещата, които хората очакват. Всички се питаме – готов ли е, решителен и смел ли е, подготвен ли е. Предстои да видим. Случайно или не, докато пишех тези редове, от радиото чух, че и. д. главен прокурор Борислав Сарафов е подал оставка. До вчера не искаше да подава... Запитах се – Кой ли му нареди, или по-меко казано Кой му подсказа? Не знам, но веднага усетих, че управленец с именно такава реактивност (като на подсказвача), с такъв политически усет, изпреварващ, а не догонващ събитията трябва да бъде българският министър-председател, за да успее. Надежда някаква все пак има. Дано не се окаже безнадеждна, защото неуспехът на господин президента-премиер ще ни хвърли в една бездна на тоталното отчаяние, от което не знам дали има излизане.  

***

НАДЯВАМ СЕ, че написаното от мен няма да прозвучи нито като ария на клеветата, нито като ода на радостта към каквото и да е. Приемете го като нищожно, почти безсилно очакване поне с малко, с много малко България да се почувства по-достойна сред атовете, които нека си се ритат. А ние? Ние трябва да оцелеем – като държава и народ. При това на една по-достойна орбита.

23 април 2026 г.
Още от същия автор:

0 коментара

Радев убедителен и в Ловеч, парадокс при депутатите

* В нашия 11-и МИР коалицията на експрезидента получи с 2% по-висок вот от националния; личат си и традиционните тукашни пристрастия – 7% повече за ГЕРБ, БСП минава бариерата * Ловешки шут за „Възраждане“ – шесто място, но системно рамо от „Хеър – Ниймайер“ и копейките с мандат? * Кои са четиримата ни нови народни избраници и дали ще са като старите?

Парламентарни избори 2026 Резултати
 
В СЪБОТА, 25 април – след окончателното преброяване, включително на преференциалния вот и извършеното преразпределение по т. нар. „метод Хеър – Ниймайер“ (който със сигурност е разбираем за малцина, но и с „невъоръжено око“ се вижда, че води до някои, меко казано, странни врътки, каквато се случи и сега в нашия 11-и МИР Ловешка област, но за това по-нататък – бел. ред.) – ЦИК обяви цялостните резултати от провелите се на 19 април извънредни парламентарни избори, в това число разпределението на депутатските мандати и имената на новите ни народни представители. 

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА МАНДАТИТЕ

ОТ ОБЩО 240-те депутати в новото 52-о Народно събрание на Република България победителите от партийната коалиция „Прогресивна България“ (ПБ) на експрезидента Румен Радев получава 131 депутатски мандата (1,445 млн. гласове, 44,60% от вота). Общо пет са парламентарно представените партии/коалиции, като останалите четири са: ГЕРБ с 39 мандата (434 хил. гласа, 13,39%), ПП-ДБ с 37 мандата (409 хил. гласа, 12,61%), ДПС Пеевски с 21 мандата (231 хил. гласа, 7,12%), „Възраждане“ с 12 мандата (138 хил. гласа, 4,26%). 

ИЗВОДЪТ от абсолютното мнозинство на ПБ вече го казахме (виж „Румен Радев с тотална победа на изборите, ГЕРБ и ПП-ДБ с фотофиниш втори и трети“ в миналия брой на Т21 – бел. ред.) – политическата формация на Радев ще има възможността да състави еднопартиен кабинет, което пък е предпоставка за по-голяма правителствена устойчивост и (дълго)трайност, т. е. разреждане на периода на правителствените сривове и последващите извънредни парламентарни избори, на каквито станахме свидетели през последните пет години. Но дали тази евентуална стабилизация и дълготрайност ще стане факт, зависи от много други фактори и най-вече от политиката на кабинета Радев. В тази посока има доста опасения, но бъдещето, и то близкото бъдеще, ще покаже доколко са основателни.

РЕЗУЛТАТИТЕ В ЛОВЕШКА ОБЛАСТ

КАКВА е ситуацията в нашия 11-и МИР Ловешка област? Избирателната активност е по-ниска от националната – 49,10% (при 51,11% за страната), но също доста по-висока от на предходните извънредни парламентарни избори през м. октомври 2024 г. (тогава в 11-и МИР активността е с 12% по-ниска – 36,98%, при 38,94% за страната). В Ловешка област сегашният брой на избирателите по списъците на СИК (секционните избирателни комисии) бе 112 765 души плюс допълнително вписаните в изборния ден 1659 гласоподаватели, а броят на гласувалите – 55 304 души. С хартиена бюлетина са предпочели да гласуват 35 247 (от тях има 1436 невалидни бюлетини, а 353 бюлетини са с вот „Не подкрепям никого“). 20 056 са предпочели машинното гласуване (недействителни бюлетини при машинното гласуване няма, 342 са с вот „Не подкрепям никого“).

КЛАСАЦИЯТА на партиите/коалициите в 11-и МИР Ловешка област е следната: 1. ПБ – 46,60% (24 779 гласа), 2. ГЕРБ – 20,06% (10 665 гласа), 3. ПП-ДБ – 6,54% (3477 гласа), 4. БСП – 4,61% (2451 гласа), 5. МЕЧ – 4,20% (2229 гласа), 6. „Възраждане“ – 3,68% (1960 гласа). Какво прави впечатление? Победителят ПБ и тук, както в национален план е пределно убедителен, дори резутатът му е с 2% по-висок, т. е. Радев спечели безапелационно и ловешкия вот. 

ЛОВЕШКИТЕ РАЗЛИКИ

ОТТАМ нататък са разликите. Ловешка област, една от най-гербаджийските области в България при парламентарните избори в последните десетина години, отново доказа, че не е „разлюбила“ съвсем Бойко Борисов и неговата формация – вотът за ГЕРБ тук е с почти 7% по-висок от националния. ПП-ДБ, също традиционно за нашата област, дава доста по-слаб резултат от националния – с 6% по-малко. Традиционна е и по-високата подкрепа за БСП – която в национален план не успя да премине четирипроцентната парламентарна бариера, но тук, макар и с малко, успява. Подобно е и положението с МЕЧ – в 11-и МИР те минават парламентарната бариера, докато в национален са под нея; ловешката им горница от 1% всъщност е троянска – спечелена от фронтмена в ловешката листа на „мечовете“, троянеца адв. Христо Расташки. 

ГОЛЕМИЯТ ПАРАДОКС

 И ЧЕТВЪРТАТА голяма разлика, която заслужава повече внимание – копейките от прорашистката формация „Възраждане“ получиха як шут в 11-и МИР Ловешка област и паднаха под четирипроцентната бариера с шести резултат. Но напук на логиката на вота и благодарение на споменатите „странности“ на „метода Хеър – Ниймайер“ получават ловешки депутатски мандат. Странно, но и несправедливо, тъй като в 11-и МИР Ловешка област гласоподавателите, както казахме, бихме шута на „възрожденците“, но служебно ни натрисат техен народен представител?!

НОВИТЕ НИ ДЕПУТАТИ 

СЕГА за 4-те депутатски мандата в 11-и МИР Ловешка област. Двама депутати ще има ПБ – това са първите двама в ловешката кандидатска листа Ивет Горанова и проф. д-р Тихомир Тотев. С по един депутат са ГЕРБ – пореден мандат за земляка ни Николай Нанков, и „Възраждане“ – водачът на листата Ивелин Първанов.  
 
В АНОНСА си в миналия брой попитахме дали някой троянец може без запъване да каже имената на досегашните (в 51-ото Народно събрание) четирима депутати от нашия избирателен район. Риторично питане, тъй като няколко от тях за едногодишния си и горница мандат изобщо не се вяснаха в Троян (с изключение за почерпката на Фестивала на сливата – бел. ред.), камо ли да се ангажират с някоя наша троянска кауза като наши избраници. Дано новите четирима са по-различни. А ако не са запознати, ще им напомним за някои изключително важни троянски каузи, за които ще се надяваме на подкрепата им: запазване на статута на общинските водни дружества, каквото е и едно от най-добрите сред тях, троянското „ВиК Стенето“ ЕООД; целогодишна проходимост на Троянския проход, изключително важен за транспортната свързаност на Централна Северна България, включително Троян, с Южна България; стопиране на безумната и съсипителна за района ни идея за строителството на язовир в с. Черни Осъм. 
 
ЕТО И КРАТКА биографична информация за четиримата нови ловешки депутати:

• ИВЕТ ГОРАНОВА, ПБ – на 26 години (р. 2000 г.), родом от гр. Долна Митрополия, Плевенско, олимпийска шампионка по карате от Летните игри в Токио 2020, спортист №1 на България за 2021 г., изявявала се е и като телевизионен водещ, завършила е икономика на търговията в Стопанската академия в Свищов, сегашното й участие в парламентарните избори е неин дебют в политиката, неомъжена; 

• ПРОФ. Д-Р ТИХОМИР ТОТЕВ, ПБ – на 65 години (р. 1961 г.), родом от Ловеч, завършил Медицинския университет Плевен, професор по акушерство и гинекология и онкология, университетски преподавател, от 2023 г. ръководител на катедра „Акушерство и гинекология“ в МУ Плевен, сегашното му участие в парламентарните избори е дебютът му в политиката, женен, съпругата му също е лекар, имат две деца;

• НИКОЛАЙ НАНКОВ, ГЕРБ – на 43 години (р. 1983 г.), родом от гр. Априлци, едно от най-популярните лица на партия ГЕРБ, бивш областен управител на Ловеч, дългогодишен областен председател на ГЕРб Ловеч, бивш зам.-министър и министър на регионалното развитие, сегашният му депутатски мандата е 11-и пореден, завършил е Софийския университет с магистратура по регионална политика и пътно строителство, женен, съпругата му е юрист, имат една дъщеря;

• ИВЕЛИН ПЪРВАНОВ, „Възраждане“ – на 53 години (р. 1973 г.), родом от Плевен, автор на няколко книги с военна и геополитическа тематика, няма данни за завършено висше образование, сегашният му депутатски мандат е пети пореден, участвал е в първия български военен контингент от мисията на ООН в Камбоджа, член е на „Възраждане“ от основаването на партията през 2014 г., няма данни за семейното му положение.
 
Генадий Маринов

0 коментара

Спипаха замърсителя Н. И. Г.

* Мизерникът си почиствал дома и извършил „нерегламентирано изхвърляне на отпадъци по пътя за Беклемето“, съобщиха от Община Троян; обещават, че това и други подобни действия „няма да останат безнаказани“, дано! * Няма яснота каква точно ще е санкцията?
Хубава работа, ама троянска
КОНТРОЛНИТЕ органи (контрольорите) на Община Троян са засекли „нерегламентирано изхвърляне на отпадъци по пътя за Беклемето (Троянския проход)“. И са установили кой е „поредният нарушител“. Мизерникът, позволил си да свърши свинщината си в едно от най-прелестните природни кътчета не само в общината ни и в Троянския Балкан, но и изобщо в България, е с инициали Н. И. Г. Повече лични подробности за въпросния мизерник – откъде е и къде живее, възраст, занятие, социално положение, няма; а може би трябва, за назидание и превенция. Пояснява се обаче, че изхвърлените отпадъци сред раззеленяващата се букова гора са от почистване на дома (с други думи и без извинение за грубия тон – все едно да се изсереш у вас си и да си донесеш и цопнеш лайната насред площада – бел. ред.).

„ОБЩИНА ТРОЯН продължава да осъществява засилен контрол относно нерегламентираното изхвърляне на отпадъци, като нарушителите ще бъдат санкционирани. Случаят с Н. И. Г. трябва да бъде пример, че подобни действия няма да останат безнаказани“, четем в официалното съобщение. Хубави думи, но дано не си останат само на думи. А и не става съвсем ясно според кой точно нормативен акт ще бъде санкциониран мизерникът Н. И. Г. и каква точно ще е санкцията за извършената от него свинщина… Отправя се и призивът, че „подобни прояви са недопустими“, а „замърсяването на околната среда води до замърсяване на почвата и водите, увреждане на растителния и животинския свят, както и отблъскване на посетителите“.

ТОВА за „отблъскване на посетителите“ е интересен и немаловажен щрих. Троян и Троянско стават все по-популярна туристическа дестинация, като най-големият ни коз е природата, Троянската планина, в частност Беклемето. И подобни свинщини освен екологични и естетически вреди, нанасят и имиджови поражения, вредят на чара на нашия край, на привлекателността му, на най-хубавото, което имаме и което се харесва у другите. Но втресло го туризма и другите. Подобни неща пречат на самите нас да се харесваме, което е най-важното, освинват всички ни…

В КРАТИЧКОТО, макар и достатъчно ангажирано и отчетливо (за което поздравленията ни! – бел. ред.) съобщение на Община Троян за свинщината на Н. И. Г., има и друг немаловажен момент. Казва се, че „отговорността за опазването на природата е обща“. И е точно така – колкото да са контрольорите и всякаквите охранителни органи, ако я няма общата воля подобни свинщини да не се случват, общата/обществената нетърпимост към тях, те ще се случват и пак ще се случват. Но има още един съществен момент, за да има резултат: безкомпромисни санкции – яки глоби, съд, максимална публичност. 

И В ДОПЪЛНЕНИЕ на информацията на Община Троян ще цитираме някои нормативни документи, засягащи подобните свинщини и извършителите им:
НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 352, ал. 1. Който замърсява или допуска да се замърсят почвата, въздухът, водни течения, басейни, подземни води, териториалните или вътрешните морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участва Република България, и с това ги направи опасни за хора или животни и растения или негодни за използването им за културно-битови, здравни, земеделски и други стопански цели, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 5 години и с глоба от 5000 до 30 000 лева.
НАРЕДБА № 9 ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ТРОЯН

Чл. 10. Забранява се: 1. Изхвърлянето на отпадъци извън предназначените за целта съдове и площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци.

Чл. 50. За нарушаване разпоредбите на настоящата наредба физическите лица се наказват с глоби, както следва: 1. За изхвърляне на строителни и битови отпадъци на неразрешените за това места – от 100 до 500 лв. в зависимост от качеството и опасността на отпадъка.

Бележка на редактора

Тия дни си направих няколко разходки наоколо – пролет пукна, грее, гората се раззеленява и разхубавява, грехота е човек да живее в Троян, сред вълшебната Троянска планина, и да не го направи. Дестинациите ми – Орешак и Черни Осъм, мах. Баба Стана, мах. Длъжковска. Прекрасно навсякъде. И боклуци, нашенските лайнарщини сред най-красивото, на метеното, образно казано, навсякъде – а зеленината все още не е бухнала и не крие нищо, лъскат ни се срамотиите. Покрай живописното и виещо се нагоре пътче към чудната Баба Стана – бутилки, гуми, пластмаси и т. н., осеяно с мини сметища. От дървената беседка с несъвсем безоснователния надпис „Малката Швейцария“ при входа на Черни Осъм по пътя към Троянския манастир и Орешак – боклуци всякакви, точно тук, срам… Към Длъжковското, и там – природна красота и човешки лайнарщини. Защо, докога, завинаги ли… Хубава работа, ама троянска!
Генадий Маринов

0 коментара

Отиде се Кольо Кацаров

* Той бе политик, но от онази рядка порода, от тези, за които е важна каузата, а не другото... Той бе Алеко, а не бай Ганьо * В Троян бе иначе. В много голяма степен заради Кольо – с неговия финес, толерантност без да е мекушав, с разбирането и уважението към другия, дори да му е политически враг

In memoriam
 
ТЪЖНА НОВИНА – след дълго и тежко боледуване, тази нощ, 25 април, ни напусна Кольо Кацаров (1951-2026).

ТОЙ бе политик, но от онази рядка порода, от тези, за които е важна каузата, а не другото – келепира, мачкането на противника, пъченето, домогването до властта и цялата до болка позната нашенска партизанска байганьовщина. Той бе Алеко, а не бай Ганьо. Бе начело на БСП Троян в най-взривоопасния момент – след началото на демократичните промени, когато червената партия, неотърсила се от комунистическото си наследство и комунистическите си рефлекси, можеше да надроби голяма каша, и някъде го направи. В Троян бе иначе. В много голяма степен заради Кольо – с неговия финес, толерантност, но без да е мекушав, широта, с разбирането и уважението към другия, дори да му е политически противник, с умението да печели приятели и сред враговете. Подобна личност имаше и в другия лагер, синия, Христо Димитров-Мастиката, и те двамата доказаха, че човещината е над партизанщината, с тях двамата следдесетоноеврийски Троян имаше голям шанс. 

КОЛЬО бе и човекът, който пръв лансира кандидатурата на Донка Михайлова за кмет на Троян, като тогава, през 2011 г., никой не допускаше, че тя, забравената натурализирана „ловчалийка“, може да спечели тук. И се оказа прав, виждаше по-далеко.

МОЖЕ да се говори още много за политическата дейност на Кольо Кацаров, но ще припомним само едно – не беше добро за него, но той отново доказа, че е голям, и като политик, и още повече като човек. След спечелването на изборите партийният лидер стана зам.-кмет, макар че тази кабинетно-административна роля да не му прилягаше, той бе всичко друго, но не и „чантаджия“, бе работяга, човекът на терен (често обул ботушите, те си стояха в зам.-кметския му кабинет). Зам.-кметът Кацаров бе такъв, доказваше го всеки ден, мнозина знаят и помнят. Но направи гаф, без последици, освен за него самия, можеше да се спаси, и то безпроблемно, но той направи друго – подаде си оставката, невиждан жест в троянската, а и в националната политика. Тръгна си с достойнство, като мъжкар, без шикалкавения, честно до болка. И тук да добавим – той бе безкрайно честен. Всеки друг би могло да заподозрем в нечестност, за Кольо това ще звучи абсурдно. Той бе кристален човек.

И ОЩЕ няколко думи за човека и приятеля, смея да го нарека приятел, лаская се да мисля, че и той ме смяташе за такъв, голям приятел бе и на вестника ни. Кольо беше от онези чудни и безценни хора – добряците. Което не означава слаб или бланав по троянски. Означава друго, красота на духа и финес, толерантност, усет към другия и способност да му влезеш в обувките, доброта в най-дълбокия смисъл на тази дума. Означава още нещо – самочувствие и сила, добротата трябва да се отстоява, на слабия му е трудно да бъде добър. Кольо беше. Почивай в мир, приятелю!
25 април 2026 г.
Генадий Маринов

0 коментара

Поклон за Кольо Кацаров

* Всички, които го познаваха отблизо, днес признават неговия принос за мирния, безконфликтен преход на властта в нашия град

In memoriam
 
Всеки ден умират хора. По някакво писано или неписано правило ги определяме като добри. За Кольо Кацаров, който ни напусна тия дни, добрината не беше обикновено  човешко качество. Добрината беше негова същност. Беше сърцевина на неговата битност във всичките й многостранни измерения. Благостта на характера му определяше динамиката на взаимоотношенията му с хората. Неизменната му безконфликтна нагласа осигуряваше оня дипломатичен тон на разбирателство както с единомишлениците, така и с политическите съперници.

Повече от три десетилетия Кольо посвети на обществено-политическия живот в Троян. Голяма част от това време той беше работник на партията, която в края на 1989 г. загуби управленческите си позиции. Казвам „работник“, защото в ония времена всички, които се занимаваха по някакъв начин с политика, бяха назовавани партийни работници. Никой не дръзваше да се нарече политик. Кацаров беше изключително добросъвестен, честен, принципен партиен работник. Именно тези негови качества „натежаха“, когато през онова трудно, противоречиво, заредено с опасности от остър сблъсък време, партията му го избра за свой първи секретар. В онези бурни дни това все още беше най-високият обществено-политически пост в ръководството на Троян. В същото време очевидно и най-отговорен пост особено в онази революционна ситуация, която мнозина помнят.

Всички, които го познаваха отблизо, днес признават неговия принос за мирния, безконфликтен преход на властта в нашия град. Кольо беше подготвен за последвалите остри междупартийни сблъсъци. Животът показа, че той е бил и най-подходящият да посрещне и укроти разразилите се страсти. Той не търсеше победа. Не искаше да доминира. Мобилизира в онези дни цялото си добродушие в името на едно спасително за града ни разбирателство. Зовеше за спокойствие. Искаше мир. Действително нямаше по-подходящ от него за запазването на сигурността на троянци.

Отиде си последният първи секретар на една изживяла времето си партия. Отиде си първият председател на една партия, която сега като извънпарламентарна опозиция ще търси своето възкресение. Поклон!
25 април 2026 г.
Мичо Генковски
Фото: Милко Недялков

0 коментара
Абонамент за: Коментари (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |