В Нюрнберг – кафе в троянски чаши и троянска керамика на витрините

* В няколко кафенета в баварския град използват чаши от традиционна троянска керамика, също продават, слагат ги и за украса на витрините * За синьото керамично кандилце с троянската шарка на вековното нюрнбергско гробище вече сме казвали
И ний сме дали нещо на света…
Кафе в троянска чаша и Фрида Кало до троянска керамика, Нюрнберг, м. април 2026 г.
СТАВАЛО е дума, но да го кажем пак, не е лъжа. Троян е малък град, но е създал редица марки/брандове – троянска сливова, троянска слива, Троянски проход, Троянски Балкан, троянска луканка, троянска керамика, троянска керамична шарка, Троянски манастир (ние често използваме и фразеологизма „хубава работа, (ама) троянска“, с и без „ама“, но то не е съвсем/само наше, „подвид“ е на „хубава работа, ама българска“ и е отделна тема, дълбока – бел. моя). Май не случайно, скоро беше, столичната кандидат-кметица Ваня Григорова сравни Троян с Виена (виж „Ваня Григорова: Троян ми е Виена и Париж“ в бр. 40 на Т21 от 25 октомври 2023 г. – бел. ред.), тя (Виена) е дала на света виенския валс, виенското кафе, виенското колело, виенската кифла, виенската торта (Сахер), виенския шницел, Виенската опера, виенския стол и т. н., и т. н. виенски работи, но да спрем с шегите, нерде Ямбол, нерде Стамбул, както е казал народът.

СЕГА сериозно, по темата за троянската керамика и троянската шарка, и за тях е ставало дума неведнъж, има си хас – това си е троянска идентичност и заслужена троянска гордост, вече два века и горница. Да припомним, ще се самоцитирам: „Тъй наречената троянска керамика – раждаща се от хармонията на кафявата троянска глина, каквато в района ни има в изобилие, и несложната, но ефектна декоративна система, разчитаща на гравитационния ефект на стичащата се ангобна капка и въртенето на грънчарското колело, оформила се през 19. век, но жива и днес, популярна в цялата страна (няма механа от Дунава до Родопите и от София до Черно море, в която да не се използва троянска керамика) и имаща своя актуален стопански ефект (десетки са малките и по-големи ателиета, работилнички и цехове за керамика в община Троян и заетите в този производствен бранш троянци) – е феномен, културен, икономически, естетически. Превърнал се е, съвсем неслучайно, такива неща не стават случайно, в емблема, в разпознаваем знак на Троян. И в посланик на Троян – защото факт е, че троянска керамика може да се види на различни места по света, и по витрините на магазини (арт и други), и другаде…“. Това го казах по повод пристрастията към троянската керамика, посещението му в Троян и в няколко троянски керамични ателиета и закупуването на голям брой, няколко хиляди, троянски керамични чинии с троянска шарка от световноизвестния френски дизайнер на обувки Кристиан Лубутен (виж „Троянската керамика омагьоса световноизвестен френски дизайнер“ в бр. 8 на Т21 от 28 февруари 2024 г. – бел. ред.).

Синьо троянско керамично кандилце на Старото гробище в Нюрнберг
Поглед към прекрасното Старо гробище на Нюрнберг
ПРОДЪЛЖАВАМЕ с още чужбински изяви на троянската керамика. Този път в Германия. Преди време, през 2024 г., с очите си видяхме на едно изключително достолепно място, в Старото гробище на Нюрнберг, Бавария, обявявано за най-красивото гробище в Германия (да, гробищата трябва и могат да са красиви, защото са много важни, за мъртвите и за живите, защото са духовни средища, памет, опора, защото дават смисъл и обяснение – бел. моя) – троянско керамично кандилце с нашата шарка, синееше се до чужбинския гроб. Хубаво и гордо ни стана от това малко синьо троянско керамично кандилце на нюрнбергското гробище. След това видяхме троянска керамика – голяма купа (вероятно съд за ошаф) и чаши и други по-малки съдчета в землисти кафяво-жълти цветове, изложени на витрината и на видно място вътре сред  стоката в антиквариат в старинния Ротенбург на Таубер (недалеч от Нюрнбрег), той пък обявяван за най-красивия малък град в Германия, троянски знак сред това толкова автентично немско място, посрещащо туристи от цял свят.

НАКРАЯ да си дойдем на темата – за поредни троянски керамични изяви, пак в Нюрнберг. Наш човек там ни сподели (миналата седмица), изпрати и снимки, как в новооткрито нюрнбергско кафене му сервирали в… троянска керамична чаша. Оказало се, че барманът, който държи кафенето, е аржентинец, а троянската връзка я направила майка му – харесала троянската керамика при екскурзия в България и сега клиентите им пият кафето си в троянски чаши. Втори подобен случай, в друго нюрнбергско кафене – то пък със собственик мексиканец, там предлагат за продажба троянски керамични чаши с троянската шарка. Както се вижда на снимката, чашите ни са изложени до портретче на мексиканската арт икона Фрида Кало, добра колаборация. И още – троянски керамични чаши в магазин за чай, за продажба и като украса на витрината. Също – троянска керамика на витрината на нюрнбергска аптека, вероятно за да освежи и омекоти лечителския изглед… Има и още. Дали пък не е някаква нова нюрнбергска мода?

Троянски керамичен съд в антикавариат в града музей Ротенбург на Таубер, Бавария
И още – троянска керамика на витрината на антиквариата в Ротенбург на Таубер, Бавария
НЯМАМЕ информация на какъв етап е троянската инициатива – на Община Троян в партньорство с троянския Музей на занаятите, притежаващ най-богатата в страната колекция от българска традиционна керамика от 19. век насам – за „включване на традицията за изработка на троянската керамика в нематериалното културно наследство на света към ЮНЕСКО“, както съобщи в началото на 2024 г. кметът Донка Михайлова. Но със сигурност си струва, и не е маловажно, напротив, важно е. 

Генадий Маринов

0 коментара

ЧРД, Цеци!

* Екипът на Музея на занаятите поднася поздравления на своя обичан колега Цветан Тончев по случай неговата 80-годишнина. Пожелаваме му здраве, благоденствие, да запази творческия си дух, за да ни вдъхновява…

Юбилейно
По-долу ще прочетете институционалния и едновременно искрено приятелски поздрав от екипа на Музея на занаятите към техния колега Цветан Тончев – Цеци, както го знаят всички – по случай неговата 80-годишнина. Една от емблемите на толкова важната за Троян и уникална за страната културна институция. Човек, отдаден докрай на работата си, по-скоро на мисията си да улови, съхрани, разгадае чрез обектива Троянското, да му се обясни в любов, карайки ни да го заобичаме и ние. Един нереално фин и добър човек, човек богатство. Присъединяваме и нашите вестникарски поздрави. ЧРД, Цеци, и за много години!
Генадий Маринов, Т21 

ЕКИПЪТ на Музея на занаятите поднася поздравления на своя обичан колега Цветан Тончев по случай неговата 80-годишнина. Пожелаваме му здраве, благоденствие, да запази творческия си дух, за да ни вдъхновява със своята житейска мъдрост, пазейки жива паметта за музея и града. С удовлетворение да посреща предизвикателствата и успехите, които го очакват. Посветил на музея почти 50 години от своя живот, запазил у себе си вечните човешки ценности, той се превърна в доайен за музейния екип.

ЦВЕТАН ТОНЧЕВ е роден на 23 април 1946 г. в град Троян. Завършва  средното си образование в Политехническа гимназия „Васил Левски”, Троян, а през 1970 г. продължава в Полиграфическия техникум „Юлиус Фучик” в София ,специалност „Фотография и кино”. Той е един от учредителите на фотоклуб към Младежкия дом в Троян през 1972 г. и ръководител на ученически кръжок по фотографско майсторство. През 1974 г. работи в Центъра за фотоинформация в Ловеч, а от 1975 г. – във вестник „Троянски глас”. През периода 1976/1977 г. е служител в Профсъюзния дом на културата в Троян. През 1978 г. постъпва в Музея на занаятите. 

ЦВЕТАН ТОНЧЕВ има многобройни и съществени културни приноси за музея и градската памет като музеен фотограф и оператор, участвал в подготовката и реализацията на множество изложби, заснел теренни проучвания на майстори и личности, свързани с историята на Троян. Автор е на документални филми, посветени на наследството на Троянския край. Обективът му запечатва значими личности в културния ни живот. Негово дело са артистичните фотографски портрети на актьорите Стефан Гецов, Васил Михайлов и Пламен Дончев, на художника Тодор Балкански, гостували през различни периоди в Троян. Фотографът документира много голяма част от обществения, културния и социалния живот в града ни, посещенията на чуждестранни делегации и партньорски обмени с побратимени градове, създава филми за художествените занаяти, историята и личностите на Троян. Многобройни са и фотографиите, запечатали архитектурните и историческите забележителности на града и общината. Резултатите от фотографската му работа постъпват в архива на музея и днес той представлява впечатляващ масив от визуални материали, които са полезни за институциите в целия град. В настоящия момент се занимава с дигитализацията на негативи, фотографии и видеоматериали, този негов труд също е безценен за музея и паметта на общността.

Цеци Тончев, снимка проф. Цочо Бояджиев
НА 13 ОКТОМВРИ 2009 Г. Музеят на занаятите открива мащабна авторска ретроспективна изложба на Цветан Тончев, като по този начин отбеляза над 30-годишната му работа в институцията. През октомври 2018 г. се реализира фотографска изложба „Портрет на един град” по идея на проф. Цочо Бояджиев в съавторство с Цветан Тончев. На 6 октомври 2022 г. в галерия „Серякова къща” е подредена неговата авторска изложба „60 момента памет – за музея, хората, света“, посветена на 60-годишнината на музея. През 2025 г. получава престижното отличие „Златен век“, грамота за постигнати високи творчески резултати и значим принос към българската култура на Министерството на културата. За много и благословени години, Цеци!

Колегите и приятелите от Музея на занаятите, Троян 

0 коментара

23 април – регионализъм, биномност и една монография

* Аналогии и предложение на един еврофил – Лора Христова, двойният празник на Каталония, Световният ден на книгата, Жозеп Пла и д-р Найден Шейтанов

Читателите ни пишат
Авторът Тодор Кордоловски е филолог и неоелинист, стипендиант на гръцките фондации „Левендис“ и на Атинския университет. Защитил е докторат по история към Института по балканистика – за гръцката културна политика след падането на хунтата (1974 г.). Научните му интереси са в сферата на новогърцистиката и в по-широк план в областта на медитеранизма (историята и културата на Средиземноморието), най-вече в гръцки и испански/каталонски контекст. Родом е от троянското с. Шипково, в момента живее в София.
НЯКОИ дати в календара имат не само хронологични, но и символни характеристики. Изминалият март засвидетелства в най-висока степен емоционалната идентичност на един град и неговия регион. Името на биатлонистката Лора Христова се превърна в еманация на най-позитивните и автентични послания, които могат да произхождат само от родното, от „сърцето на Балкана“. Но още по-съществено и неопровержимо (в интервюта, в комуникативност и рефлексивност) е нейното преминаване  в надрегионалното, което за нея навярно отдавна означава европейско поведение и мислене. А на 23 април т. г. тя става на 23. ЧРД, прекрасна наша Лора!

ПРЕДИ три години в статия, публикувана в Т21, акцентирах като неоелинист върху някой паралели с южната ни съседка Гърция (виж „Ние“ и „другите“ или мартенски българо-гръцки паралели“ в бр. 14 на Т21 от 12 април 2023 г. – бел. ред.). Но напоследък  ме занимава друг особено интересен медитеранистки (средиземноморски) „казус“. Това е феноменът Каталония и нейната специфична национална и културна идентичност. А 23 април е двоен празник на Каталония – на нейния покровител Свети Георги (Сан Жорди) и нейния Свети Валентин, с подарък книга и роза. Именно правителството на Каталония предлага през 1995 г. идеята тази дата да се празнува като Световен ден на книгата и авторското право. Редом със световни имена като Шекспир и Сервантес празникът се свързва с един от най-големите писатели в националната литература на Каталония – Жозеп Пла, починал на 23 април 1981 г. 

СРЕД най-известните монографии, посветени на огромното творчество на Жозеп Пла, е тази на каталонската изследователка проф. Кристина Бадоса, която е озаглавена „Жозеп Пла – трудният баланс между литература и политика“. Аналогично заглавие с това на българката Ерика Лазарова, културолог и психолог, за жалост отишла си от този свят, на нейната, плод на десетгодишен изследователски труд монография за един именит наш земляк троянец – „Ученият срещу политика д-р Найден Шейтанов“. В увода на монографията четем: „Книгата интерпретира личността и делото на Найден Шейтанов от гледна точка на историята на културата, според всички достъпни негови публикации. Тя е първи опит за доближаване към личността, културния и научния му принос без идеологически пристрастия, а с благородно познавателно любопитство за изваждане от историческото забвение на интересните, но малко известни фигури в нашия научен живот, тежнеещи към дясното политическо пространство, които в продължение на десетилетия са били съзнателно подценявани“. Говорейки за регионализма и неговите достойнства и завоевания в различните му измерения препоръчвам на интелигентния троянец да се запознае със споменатата монография, за да опознае културното наследство на един истински европеец, съгражданина ни д-р Найден Шейтанов. 

м. април 2026 г.
Тодор Кордоловски
 
Още от същия автор: 

0 коментара

В едно изречение (125)

* Прочутият български юрист и директор на ПДИ адв. Александър Кашъмов, който през годините на три пъти блестящо защити Т21 в дела срещу свободата на словото, бе лектор на срещата в Берн по проекта „Сигурност на журналистите“ * В Музея на занаятите бе открита изложба за Ботевия четник и наш съгражданин Димитър Икономов-Димитриката

Хубава работа, троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене.

   • ГОЛЕМИЯТ български юрист, топ адвокат, директор на Фондация „Програма достъп до информация“ (ПДИ) и сред най-изявените и успешни радетели за свободата на словото и изобщо на гражданските свободи у нас адв. Александър Кашъмов, приятел на Т21 и осигурил ни бляскава защита в три съдебни дела, с които се опитаха да ни затворят устата (близо едночасовата му пледоария при първото ни дело през 2011 г. бе образец на юридическо и ораторско майсторство и със сигурност ще остане в аналите на Троянския съд – бел. ред.), бе основен лектор на международната среща в Берн, Швейцария, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) по проекта й „Сигурност на журналистите“ (Safety of Journalists), провела се на 15-16 април 2026 г. с участието на представители от 20 европейски страни, на която голямата тема бе атаките срещу журналисти с т. нар. „дела шамари“ (SLAPP) и журналистическата защита; адв. Кашъмов представил доклад за „делата шамари“ и последиците от тях за свободата на изразяване, медийната свобода и сигурността на журналистите, което не е проблем само за журналистическите гилдии, а и изобщо на обществата ни, за гражданските свободи и демократичния ред.

   • НА 20 АПРИЛ, понеделник, в Музея на занаятите (историческия отдел, сградата на Конака) бе открита изложба, посветена на 150-годишнината от избухването на Априлското въстание 1876 и 130-годишнина от кончината на Ботевия четник и наш съгражданин троянец Димитър Икономов-Димитриката – с фотоси, документи и материални знаци изложбата представя личността на Димитриката, дейността му като учител и активист на движението за църковна независимост, включването му във Втората легия на Георги Раковски, членството му в Българския революционен централен комитет (БРЦК), като фокусът, разбира се, е върху участието му в Ботевата чета, на която е член на щаба, залавянето след разгрома на четата, осъждането и заточението на остров Родос, политическата му деятелност след Освобождението 1878, когато в различни периоди е депутат, околийски началник в Дряново и Тервел, член на Окръжния съвет във Варна, където умира през 1896 г.; автор на изложбата е майор д-р Дочо Николов, а финансирането – от Министерството на отбраната чрез троянския Военен клуб с управител Светла Гайдарска.  
 
Т21
  
Още от рубриката „В едно изречение“:

0 коментара

Дни на отворените врати в Езиковата в Ловеч

* Ела и открий света на езиците, новите възможности и вдъхновяващата учебна среда
Предстоящо
ГОТОВ ЛИ СИ да направиш първата крачка към своето бъдеще? Ела и открий света на езиците, новите възможности и вдъхновяващата учебна среда в нашето училище!

ЩЕ ИМАШ ВЪЗМОЖНОСТ да се запознаеш с учители и ученици и да усетиш атмосферата, която прави гимназията ни специално място.
 
ИЗБЕРИ удобна дата:
• 25 април 2026 г. (събота) – 10:00 ч.
• 16 май 2026 г. (събота) – 10:00 ч.
• 4 юни 2026 г. (четвъртък) – 14:00 ч.
ОЧАКВАМЕ ТЕ в ПЕГ „Екзарх Йосиф I“, Ловеч!

СКАНИРАЙ QR кода от плаката или се регистрирай тук:
https://forms.gle/HYJHEbXh3vBYJWTA7

ПЕГ „Екзарх Йосиф I“, Ловеч 
Още по темата:

0 коментара
Абонамент за: Коментари (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |