Премиера на мемоарите на фабриканта Никола Цонковски

* Уникалният „текст от чекмеджето”, писан тайно през 70-те години от големия троянски обувен моделиер и предприемач – виенския възпитаник Никола Цонковски, бе издадена от Музея на занаятите, със съгласието на семейството на автора, в края на миналата година

 

Предстоящо 

 

УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ, подготвяме се за силен старт на годината. На 21 януари 2026 г., от 17:30 ч. в централната сграда на Музея на занаятите ще бъде представена книгата „Трънливият път на един специалист от обувната индустрия. Спомени и преживелици (1912 – 1972 г.)”.

СПОМЕНИТЕ на обувния моделиер и предприемач, троянеца Никола Цонковски, са принос към незавършения разказ за българския 20. век. Това е книга за градежа, основан на балканджийския дух и европейската цивилизованост, и за унищожението, причинено от откровена завист и следдеветосептемврийски политически своеволия. Тя няма да остави равнодушни онези читатели, които се вълнуват от драматичните криволичения на националната ни съдба, от изпитанията за човешките ценности и от силните характери, отстояващи истината докрай.

ЗА КНИГАТА ще говорят стопанският историк проф. Пенчо Пенчев, научен редактор на книгата и Нели Генкова-Маринова, редактор на текста. Среща, в която всеки ще може да сподели личното си усещане за тази история. Бъдете наши гости в топлите и уютни* зали на Музея на занаятите!

Елеонора Авджиева, 

директор на Музея на занаятите, Троян

* Без ред. Тази част от поканата – „в топлите и уютни зали на Музея на занаятите“ доскоро би звучала шеговито. Но в края на миналата 2025 г. емблематичната троянска културна институция реализира (с общинско финансиране) мащабен и мечтан от десетилетия проект за решаване на проблема с отоплението на старинната каменна музейна сграда, строена през 1881 г.

 

***** 

Из предговора на автора

Преди 2-3 години моята жена ми каза: „Никола, ние сме в напреднала възраст, а животът не е безкраен. Единият от нас ще върви напред, а другият след него. Кой ще бъде първият и кой вторият, никой не може да каже. На децата си никакво наследство не можем да оставим, с което да ги подпомогнем и улесним в подготовката за техния живот, както тук обичайно почти всички родители правят. Апартаменти, подредби, коли – всичко от родителите или в голямата си част с помощ от родителите, а ние почти нищо не можем да им дадем. За да не мислят те, че ние нищо не сме създали и сме си пропилели живота, напиши на един лист поне как ни е отнета къщата.”

И не след дълго аз написах този лист. Но какво можеше да се събере и какво осветление можеше да се даде на един само лист, при толкова много събития и преживелици, свързани едни с други, а заедно с това и със загубата на нашата фабрика, на нашия дом и на всичко, създавано с толкова много труд и с толкова обширна предварителна подготовка.

А децата ни, внуците и цялото общество при една силна заинтересованост биват по съвсем друг начин осведомявани и осветлявани, следователно подвеждани – лъгани! Нашият внук ми казваше, че в училище учат и това, че фабриките са били заплатени на техните бивши собственици. В това време и нашият зет се обади: „Че и ние сме учили в училище, че фабриките са били заплатени”.

Значи така, заплатени са и въпреки това ние нищо не можем да ви дадем или оставим като наследство?! Къде са отишли парите, които са ни били платени, какво е станало с тях – пропилени? Милиони? И ние живеем постоянно в такава оскъдица и ограничени в потребностите на нашия личен живот!

По този повод аз се опитах да опиша протичането на живота ни във връзка с околните обстоятелства от времето на моите младежки, почти детски години до последно време…

Троян, 21 март 1975 г.

Никола Цонковски

 

Начало

Още по темата:

• Тъжната приказка за обущаря (1) 
• Тъжната приказка за обущаря (2)
• Лидия Цонковска: Да те убият веднага или да те оставят да се мъчиш... (1) 
• Лидия Цонковска: Да те убият веднага или да те оставят да се мъчиш... (2) 
• В едно изречение (103) 

Tweet

СБАЛББ Троян обявява конкурси за ръководни позиции

 

 Начало

Tweet

Велчовското „калоферско хоро“ няма спиране

* Космическата Валя Балканска отново огласи Богоявление(то) във Велчево, гайдарят й Петър Янев се хвана на мъжкото хорото във водите на Видима * Кръста спаси 25-годишният троянец Петър Колев

На Йордановден във Велчево

ВЪВ ВЕЛЧЕВО – селцето (в момента с има-няма стотина жители) от малката, надарена с неземни природни красоти и протроянска/прилежаща община Априлци, кръстено на бунтовния Велчо Хайдутин, чийто паметник краси селския мегдан – продължават все тъй ентусиазирано и мащабно традицията, която му донесе прозвището „троянския Калофер“. С други думи – на Йордановден/Богоявление, деня на Божието кръщене, 6 януари, да организират дълго мъжко „калоферско хоро“ (по името на селището, където се роди това ново българско чудо) във водите на преминаващата през селото река Видима, според изследванията най-чистата река в Ловешка област. 

И ОЩЕ нещо към велчовската богоявленска традиция, която тръгва от 2018 г. и има вече деветгодишна история – на Йордановден във Велчево да гостува и да отлепя празника от земята с космическия си глас великата Валя Балканска, родопчанката, която има дългогодишни симпатии към Велчево, многократно е гостувала и гостува тук и е личен приятел с председателя на прочутата Велчовска ловна дружинка Цветан Петров (дружинката е с национална слава – многократен републикански първенец е по отстрел на глигани, и е в основата на повечето общоселски събития и добри каузи). Както обикновено, голямата българска певица бе заедно със своя също прочут сценичен партньор, гайдаря Петър Янев. Миналата година, цитирахме го (виж „И пак – дългото „калоферско“ хоро във Велчево“ – бел. ред.), кметът на Априлци инж. Тихомир Кукенски попита Валя Балканска защо е във Велчево, а не например в общинския център Априлци. Отговорът на родопчанката бе – на Йордановден пея само във Велчево, ясен израз на нещо повече от пристрастие, на единение и любов. Ще припомним и тогавашния си коментар: „Какъв отговор и каква чест – тя, която е обиколила световните сцени и е канена къде ли не, избира малкото троянско селце“.

КОЛКО дълго бе тазгодишното „калоферско хоро“ във Велчево? Със сигурност съизмеримо с миналогодишното – около 40-50 души, до един в станалия задължителен за събитието дрескод, нашенска народна носия, с развети български трибагреници и акомпанимент на гайдата на Янев, също нагазил и станал част от хорото. А кръстът, хвърлен във водите на Видима, на обичайното място – големия вир досами мегдана, бе спасен от 25-годишния Петър Колев от Троян.

Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• "Калоферско хоро" и във Велчево (2018 г.)
  
• Великата Валя Балканска огласи ритуала във Велчево (2020 г.)
  
• Във Велчево – дълго мъжко хоро и Валя Балканска (2022 г.)
  
• Велчево – троянският Калофер (2023 г.)
  
• Все по-дълго става „калоферското хоро“ във Велчево (2024 г.)
• И пак – дългото „калоферско“ хоро във Велчево (2025 г.) 

Tweet

27-годишният дебютант Радостин Инжоров спаси кръста

* Необичайна „камерност“ за този толкова тачен и буквално всенароден троянски празник – скочилите в реката бяха едва 8, публиката рехава * Победителят: „За здраве, да съм здрав през цялата година!“

На Богоявление в Троян

НЯКАК по-делови и не тъй-многолюден – и като участници, и като публика – бе тазгодишният Богоявленски ритуал със спасяването на кръста в Троян, 6 януари 2026 г. Необичайна „камерност“ за този толкова тачен и буквално всенароден троянски празник – скочилите във водите на Бели Осъм на традиционното място под култовото кафене „Антик“ (не казваме ледените води, защото времето бе слънчево, безснежно и топло, по-скоро пролетно, отколкото Йордановденско, но няма лошо, не сме фенове на апокалиптичните теории за глобалното затопляне, като нищо догодина ще е студ, сняг до кръста и лед, както при възраждането на ритуала през 90-те години и геройските участия и победи на незабравимия Пламен Ангелов-Стършела – бел. ред.) бяха едва 8-мина, а са стигали 30-ина, и пищните гирлянди от хора на Пешеходния мост и по двата бряга сега бяха твърде рехави. Причините вероятно са комплексни – едната със сигурност е „лекото“ време, което намаляваше тръпката, нямаше го предизвикателството от сблъсъка с природното, другото бе делничният ден, работен и учебен, попречило на немалко желаещи да се включат (като участници и като зяпачи); но в никакъв случай не можем да говорим за отдръпване от празника на Божието кръщене или намаляване на интереса на троянци към ритуала с кръста.

НО ПЪК битката си бе от мъжка по-мъжка – и нямаше да е как иначе, тъй като осмината претенденти за богоявленския кръст бяха мъжки момчета, здравеняци, атлетични, ръстови и никой не бе дошъл с друга нагласа освен за победа. Както се знае обаче – победителят е един, и този път това бе 27-годишният троянец Радостин Инжоров, който участва за пръв път, но още отсега, при излизането си от водата с кръста в ръка, заяви участието си за догодина и готовност за поредна победа. Попитахме го защо се е включил, отговорът бе: „За здраве, да съм здрав през цялата година!“. 

 

Както си му е редът, всички, борили се за кръста, бяха поканени в кметския кабинет и почерпени с греяна троянска сливова, за победителя имаше и награда в плик (не се разбра дали е в левове или евро, все едно, но сумата вероятно е в обичайния си порядък от 200 лв.). За благословията от отец Войден Божков, който водеше ритуала, се подразбира. Амин! И до догодина…
 

Т21    

Начало

Още по темата:

• За втори път плевенчанинът Христо Тотев спаси кръста (2010 г.)
• Три хвърляния на кръста и двама победители (2011 г.)
• 22-годишният Добромир спаси кръста (2012 г.)
• Още за Йордановден (2012 г.)
• Как един "Стоп" оцапа троянския Йордановден (2012 г.)
• Два кръста вадиха в Троян (2013 г.)
• Теодор спаси кръста в Троян (2014 г.)
• Митко Стоев - спасителят на кръста (2015 г.)
• Христовият връстник Мирослав Сираков спаси кръста (2016 г.)
• Пустите троянци, станали калоферци! (2017 г.)
• Митко Стоев спаси кръста в Троян (2018 г.)  
• "Калоферско хоро" и във Велчево
• Рожденикът Минко Донковски спаси кръста в Троян, голямо... (2019 г.)  
• 30-годишният Теодор Божинов спаси кръста в Троян (2020 г.)
• Великата Валя Балканска огласи ритуала във Велчево 
• 33-годишният Теодор спаси кръста за трети път (2022 г.) 
• Във Велчево – дълго мъжко хоро и Валя Балканска 
• 20-годишният Христо Петков спаси кръста в Троян (2023 г.)
• Велчево – троянският Калофер
• Ритуалът с кръста на Йордановден наближава (2024 г.) 
• 12-годишният Сашко Якимов спаси кръста в Троян   
• „Трябва всички да се срамуваме от злобата си“
• Теодор за четвърти път (2025 г.) 
• И пак – дългото „калоферско“ хоро във Велчево

Tweet

Три новородени момиченца в първите дни на 2026-а

* Бебе №1 на Троян за новата година – Дарина от Летница, проплака в АГ отделението на троянската болница в 2:00 ч. след полунощ на 1 януари * Статистиката сочи – 214 бебета през 2025 г., от тях 74 троянчета; общо новородените троянчета тук и на други места – 187 * Донякъде радваща, но едновременно тревожна статистика

Щъркелът дойде

Дарина и мама Теодора получават поздравления и подаръци от зам.-кмета Вероника Тодорова, МБАЛ Троян, 2 януари 2026 г.

ПЪРВОТО бебе, проплакало в АГ отделението на троянската общинска болница МБАЛ Троян „Д-р Георги Стоев-Шварц“ през новата 2026 г., не е троянче – новороденото е момиченце от гр. Летница и ще носи хубавото българско име Дарина (от дар и дар от Бога). Малката госпожица се появила на бял свят в първите часове на новата година, 2:00 ч. на 1 януари, и й „бабували“ д-р Юлия Илиева, акушерката Ценка Бояджиева и санитарката Виктория Божкова. Раждането минало леко, а Дарина (3,350 кг, 52 см) и мама Биляна Тодорова са в отлично състояние.

ПО ТРАДИЦИЯ първото новородено за годината в троянската болница и щастливата родилка получават поздравления и подаръци от кмета Донка Михайлова, но този път, поради вирусно заболяване на титуляра, приятната мисия изпълни зам.-кметът Вероника Тодорова. А г-жа Михайлова отправи поздравления към бебе №1 на Троян за 2026 г. в профила си във фейсбук, добавяйки, че Дарина „като много други бебета от Ловешка област се ражда в единственото АГ отделение в областта – това в троянската болница“. В първите новогодишни дни в троянското АГ проплакаха още две бебета, също момичета – от с. Горно Трапе, Троянско (2 януари) и от с. Беглеж, Плевенско (4 януари); а статистиката сочи, че през последните пет години първото троянско бебе неизменно е момиченце: Яна (2022 г.), Деана (2023 г.), Марая (2024 г.), Даяна (2025 г.) и сега Дарина (2026 г.).

ПОТЪРСИХМЕ за допълнителна информация представител на АГ отделението на МБАЛ Троян и разговаряхме с много милата и отзивчива медицинска сестра Радослава Пенковска. От нея научихме, че в екипа на отделението има много нови попълнения, включително двама стажанти, които ще останат на работа тук – общо четирима лекари, шест акушерки, шест санитарки и медицинска сестра. През изтеклата 2025 г. в отделението са се родили 214 бебета (97 момичета и 117 момчета), но от тях само една трета, 74, са троянчета, т. е. с постоянен троянски адрес. Шефката на отдел „Услуги на гражданите“ в Община Троян Анита Маринова допълни информацията с броя на всички троянски бебета за 2025 г., родени тук и в други градове/държави – общо 187.

***

И СЕГА традиционната ни годишна „бебешка“ статистика. Броят на троянските бебета през 2025 г., родени в Троян и на други места, включително чужбина, въпреки известния спад е съотносим с показателите за предишните десетина години. Ето числата: 2025 г. – 214 бебета, родени в Троян (от тях 74 троянчета по постоянен адрес), а общо новородените троянчета тук и на други места са 187; 2024 г. – съответно 270 и 173; 2023 г. – 231/198; 2022 г. – 228/186; 2021 г. – 224/206; 2020 г. – 310/186; 2019 г. – 283; 2018 г. – 278; 2017 г. – 309; 2016 – 305; 2015 г. – 288; 2014 – 274; 2013 – 258. Тази сравнителна устойчивост на троянската раждаемост е радваща в известна степен, т. е. няма отчетлив ръст, но няма и срив, какъвто се наблюдава в други малки и по-големи селища в страната и на фона на общата национална демографска картина. 

ОТ ДРУГА страна „радваща“ може да се постави в кавички, тъй като смъртността в последните десетина и повече години в община Троян е тройно по-голяма и се отчита трайна тенденция на отрицателен естествен прираст на населението (раждат се около 200 деца, умират около 600 души). Тези данни бяха изнесени от доц. д-р Спас Ташев, ръководител на департамент „Демография“ в Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ) към БАН, който през м. ноември м. г. представи резултатите от подробен доклад за демографските процеси в община Троян за периода 2010-2024 г. (виж „В едно изречение (100)“ – бел. ред.). Изводът на експерта бе тревожен: „Статистиката показва, че с годините, колкото повече наближава настоящият период, броят на ражданията намалява, в същото време броят на умрелите е относително стабилен, поради което има увеличение на негативните тенденции в естествения прираст на населението (в община Троян)“.

 

Т21

Начало

Още по темата:

• Първото троянско бебе - момиченце (2010 г.)
• Първото троянче за новото десетилетие се казва Амир (2011 г.)
• Първото троянско бебе за 2014 г. - момче 
• Георги Гечев е бебе №1 на Троян за 2015 г.
• Момче е троянското бебе №1 за 2016-та 
• Мъжката троянска традиция бе спазена (2017 г.)
• Първото троянско бебе за 2020-та е момиченце – Лилия Касабова (2020 г.)
• Първото бебе в Троян за 2021-ва проплака на Ивановден (2021 г.)
• Яна е първото троянско бебе за 2022 (2022 г.) 
• Ловчалийче е първото троянско бебе за 2023-та (2023 г.)
• Марая Станевска е троянското бебе №1 за 2024-та (2024 г.)
• Даяна Краева е бебе №1 на Троян за новата 2025-а (2025 г.)
• В едно изречение (100)

Tweet