В едно изречение (122)

 * Землякът ни проф. д-р Добромир Димитров бе избран за зам.-председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България * Поп и джаз певицата с българо-новозеландски произход и троянски корени Екатерина Куин ще пее в Серяковата къща
 
Хубава работа, троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене.

   • НАШИЯТ земляк троянец, именитият български онкохирург проф. д-р Добромир Димитров, който през 2021 г. едва 40-годишен оглави втората по големина и значимост медицинска институция в България – Медицинския университет в Плевен (МУ Плевен), а през м. май м. г. (2025 г.) бе преизбран с огромно мнозинство и встъпи във втория си пореден 4-годишен ректорски мандат, наскоро получи ново признание за лекарските и мениджърските си качества – бе избран за зам.-председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България, като най-напред, на провелото се на 26 март Общо събрание на Съвета на ректорите, проф. д-р Димитров влезе в Управителния съвет (УС), а седмица по-късно, на първото заседание на УС, бе избран за негов зам.-председател, подгласник на преизбраната за втори мандат за председател на Съвета на ректорите проф. д-р Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по комуникации и пощи; „Изборът на проф. д-р Добромир Димитров е признание за неговия професионален авторитет, управленски опит и активен принос към развитието на висшето образование в България, както и за водещото място на Медицински университет Плевен на картата на висшето образование“, коментираха в официалната си страница във фейсбук от МУ Плевен.  

   • ПО ТРАДИЦИЯ Пролетната (Великденската) изложба на Дружеството на троянските художници в галерия „Серякова къща“ ще бъде открита на Велики четвъртък от Страстната седмица, 9 април, и ще представи новите творби на членовете на дружеството – картини, икони, пластика и други, и пак по традиция вернисажът ще бъде съпътстван/украсен от музика на живо, този път изпълнения на поп и джаз певицата с българо-новозеландски произход и троянски корени Екатерина Куин, която започва музикалната си кариера в троянската детска вокална студия „Усмивка“, после учи в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ и в Софийския университет специалност музикални медийни технологии и тонрежисура, певицата се занимава и с редакторска и преводаческа дейност и екскурзоводство, а нейната баба по майчина линия Снежина Стойкова е първият уредник в галерия „Серякова къща“ при създаването й през 90-те години, събитието (изложбата и концертът) се осъществяват с финансиране от Музея на занаятите, в чиято структура е галерията, вход свободен.

Т21
  
Още от рубриката „В едно изречение“:

Готови сме! Можем! Ще успеем!

Парламентарни избори 2026 Прогресивна България

Начало 

Лавровият венец на нашия спорт

* „Всички те имат своето достойно място на почетната стълбичка на троянския спорт и не бива да бъдат забравяни или омаловажавани. Днес не може да не си спомним имената на тези, които изплетоха лавровия венец на победата, който символично грее на входа на чудесната нова спортна зала „Троян“

Троянска слава
Авторът Мичо Генковски е бивш дългогодишен троянски управленец (на висок пост в общинската администрация преди 1989 г., а в новото време – с един мандат като общински съветник). Общественик и троянофил с остро гражданско чувство и остро перо. Има няколко книги за Троян и големите троянски личности. Сред фокусите му са фигурите, които стоят зад един или друг обществен успех в нашия град. Т21 
МНОГОФУНКЦИОНАЛНАТА ЗАЛА с приоритет за спортни състезания е отдавнашна идея, мечта, намерение на поколения троянци. Градските ръководства повече от 50 години полагат усилия за нейното изграждане. Идеите и мечтите носят трепета на очакваната радост. Дълго отлаганите намерения обаче не са добър атестат. Накрая всичко е добре, когато мечтите станат реалност, а намеренията се осъществят. Откриването на залата несъмнено е празник – за спортисти, треньори, деятели, публика, за всички. Вълнение, което дълго ще ни радва. 
 
Посрещането на олимпийската ни медалистка Лора Христова бе в новата спортна зала „Троян“ – каква чудесна символика
В дните около откриването (неофициалното откриване на спортното съоръжение бе с първото събитие в нея на 30 март 2026 г., посрещането у дома на олимпийската ни героиня Лора Христова, официалното ще е след приключването на приемателната процедура след около два месеца – бел. ред.) спомените на всички нас се прекланят пред троянската спортна слава и чест в различните видове спорт. Моите лични вълнения се възпламеняват от досега ми през годините с троянски атлети и деятели. На спортната арена на нашия град блестят много имена. Всички те имат своето достойно място на почетната стълбичка на троянския спорт и не бива да бъдат забравяни или омаловажавани. Днес не може да не си спомним имената на тези, които изплетоха лавровия венец на победата, който символично грее на входа на чудесната нова спортна зала „Троян“.

Цонка Карадочева, Иван Христов-Ицата, Васил Димитров-Фоско
ЦОНКА КАРАДОЧЕВА. Спортистката, деятелката, ръководителката в продължение на десетилетия на множество спортни начинания. Дългогодишен председател на местното спортно дружество. Член на Българския съюз за физическа култура и спорт. Всеотдайно и с вдъхновение  работеше както за постигане на високо спортно майсторство, така и за включването на повече, предимно млади хора, в редиците на масовото спортуване. Винаги имаше ясно определена, реална цел. Умееше да приобщи треньори и състезатели в името на успеха. Влагаше много емоции в работата си. Личеше, че сърцето и душата й са отдадени на троянския спорт. Бъди жива и здрава, Цонке!

ИВАН ХРИСТОВ-ИЦАТА. Неговият живот беше баскетбол. Неговата страст беше победата. Неговата мечта беше спортна зала, каквато градът ни току-що получи. Оригинална, впечатляваща личност, която ни остави много емблематични цветущи изрази не само за спорта, но и за живота въобще. За баскетбола той беше готов на всичко – забравяше и дом, и семейство. Всеки мач Христов превръщаше в празник.

КОЛОЕЗДЕНЕТО. Празничните дни около откриването на залата не ограничават, а напротив предполагат да обгърнем широката панорама от заслужили спортисти, практикували своите спортни занимания извън спортни салони и зали. Краткият текст не ми позволява да спомена всички, но един исторически поглед не може да мине без имената на колоездачите ни Лалю Цочев, Борис Бочев, Бойко Ангелов, победители в Обиколката на България през различни години. Без дългогодишните деятели на колоезденето в града ни Димитър Минев и Колю Краев.

ВАСИЛ ДИМИТРОВ-ФОСКО.
Най-талантливият троянски футболист. Дългогодишен, несменяем капитан но отбора. Всепризнат спортсмен. Майстор на дрибъла и точен изпълнител на удари от статични положения. Димитров заедно с Христо Андонов (по-късно треньор на националния младежки отбор на България) спечелиха четвърто място в първенството на Северната „Б“ републиканска футболна група. Върхово постижение в историята на троянския футбол.

Милена Тодорова, Владимир Илиев, Станимир Беломъжев-Тачо
МИЛЕНА, ТАЧО, ВЛАДО. Последните години извисиха до върховете на българския спорт редица троянски спортисти. Станимир Беломъжев (Тачо) е най-изтъкнатият български състезател по ски ориентиране, многократен световен и европейски шампион и носител на световната купа, неостаряващ боец по белите писти, по които шества и днес със своите 38 години, Почетен гражданин на Троян. Владимир Илиев е признат за най-добрия български биатлонист, многократен носител на медали от световни и европейски първенства, тазгодишната зимна олимпиада в Милано/Кортина 2026 беше пета поред в спортната му кариера, едно завидно спортно дълголетие. Милена Тодорова, която заедно с Владимир Илиев създадоха звездно спортно семейство, спечели четвърто място на тазгодишната олимпиада, беше толкова близо до медал, който вярваме ще спечели в следващи състезания, гаранция за това е нейната всеотдайност в тренировъчния процес, волята й за победа и емоционалната и вяра в успеха. 

ЛОРА ХРИСТОВА. Така стигаме до най-голямото постижение на троянския спорт – бронзовия олимпийски медал на 22-годишната Лора Христова, млада, красива, уверена в себе си, тя донесе последната клонка в лавровия венец, а големите успехи за нея тепърва предстоят.

ПОЖЕЛАНИЕТО. Нека  досегашните  успехи на троянски спортисти вдъхновят и амбицират нови и нови спортни таланти, които да израснат в новооткритата спортна зала. Нека тук, в подножието на Турлата, се родят и разнесат славата на Троян много нови шампиони, медалисти, победители.
м. март 2026 г., Троян
Мичо Генковски
 
Още от същия автор:

Вицовете на АйТи-то (5)

Кирил Йовчевски
Ново
Айтитата (от IT), или да го кажем по нашенски – компютърджиите, са особена порода, специална, елитна. Гледат някак си отвисоко, сякаш са хванали Бога за шлифера, дето има една приказка. И трябва да (им) го признаем – имат основание. Говорим за добрите, като нашето айти (на Т21, печатното издание, имаме си и друго за сайта, и то същото – бел. ред.) – Кирил Йовчевски. Или Кирчо/Кирето, както му викаме – от любов, не от друго, че без него трудно щяхме да устискаме вече почти четвърт век, вестникът ни без Кирчо е като лъв без опашка или бира без пяна, както си изберете. Но както са технизирани и компютъризирани, така са и забавни, народни, широки, точно обратното на „сухи пасти“ (това е термин на великия пътешественик и добър приятел на Т21 Миро Нанков, вечна му памет, за скучни „сухи“ хора, безинтересни, безпогрешен термин – бел. ред.). И след тази необходима, мислим, интродукция да си дойдем на темата.

Нашето айти Кирчо, от много време насам, не спира да ни разсмива с вицовете си. Ама не един-два добри и след тях няколко компромисни, всичките са право в десетката, до един много яки. И ни хрумна да експлоатираме айтито си двойно – наред с компютърната работа по вестника да ни стане и колумнист. Съгласи се без увъртане, при това безплатно (той и без това никога не ни е „драл“, точно обратното, но то е друга тема – бел. ред.), даже заглавието си измисли: „Вицовете на АйТи-то“. Рубриката тръгна първо в печатното ни издание, след това я пресподелихме и в сайта на вестника; а за картинките – генерирани са в колегиално партньорство с друго айти, AI. Давайте да се смеем, защото какво казваше мъдрецът Радой Ралин – светът е оцелял, защото се е смял… Т21
Две възрастни английски дами се срещат в парка. Минали през времето, както си му е ред, и стигнали до съпрузите си: 
    Как е твоят Хари? - попитала едната 
    О – отговорила другата, – Хари умря миналата седмица. Излезе в градината да откъсне зеле за вечеря, получи инфаркт и се строполи мъртъв. 
    – Божичко - ахва първата. – И ти какво направи? 
    – Ами... Отворих си консерва с грах. 

***

Полицай към шофьор с кабрио:
    – Знаете ли защо ви спирам?
    Не?
    Защото жена ви падна от автомобила преди два километра.
    О, заради това ли е станало толкова тихо?
 

Да почистим Капинчо!

Предстоящо 

Начало

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |