Нова канализация ще тури край на водопадите и разливите в жк „Лъгът“

* Постоянно стичащите се атмосферни води откъм „Калинел“ и „троянския Бевърли Хилс“ и реките при всеки дъжд по ул. „Изгрев“, заливащи околните жилищни блокове, ще бъдат канализирани и отведени в реката * Изграждането на новата канализация започна на 16 март, срокът за завършването й е 300 календарни дни, финансирането – с държавни средства, 888 хил. евро 
Добрата новина
Подготовка за строителството на новата канализация
В ТРОЯНСКИЯ жк „Лъгът“, най-младия, най-динамичен и най-голям троянски квартал, се случва поредното добро нещо. И още по-добро, защото кварталът отдавна очакваше случването му. Започва, съобщи го инвеститорът Община Троян, изграждането на нова канализация, която най-после, проблемът е от години, ще овладее и канализира дъждовните и други атмосферни води, които се изливат непрекъснато от горната част (откъм фирма „Калинел“, ул. „Лакарица“ и „троянския Бевърли Хилс“) към ниското, където са големите жилищни блокове. Въпросният участък, дори при по-лек дъждец – всички сме го виждали и сме потърпевши, не само обитателите на квартала, макар че за тях проблемът е най-тежък и буквално са в него – се сдобива с истински градски водопад, а наоколо, ул. „Изгрев“ и околоблоковите пространства, стават реки/езера, нерядко се наводняват и самите блокове (безистени, мазета).
 
КАНАЛИЗАЦИОННАТА ситуация в момента е следната. В жк „Лъгът“, горната му част (където е и най-голямата троянска фирма „Калинел“) е изградена „канализация за атмосферни води, към която са присъединени водосточните тръби от покривите на производствени и жилищни сгради“. Тази съществуваща канализационна система завършва с ревизионна шахта, която обаче не е заустена към кварталната/градската канализация и „при валеж и снеготопене събраните води се изливат (преливат) в района, което води до разлива на повърхностни води по улицата и в сутерените на съседните сгради“, т. е. води до споменатите водопади, реки и езера и новата канализация трябва да реши този проблем. В крайна сметка реализацията на проекта ще доведе до „съществена промяна в концентрацията и оттичането на повърхностните води в района“, като дъждовните и други води, идващи от по-високите (западните) части на квартала ще бъдат уловени и „заустени контролирано в коритото на река Бели Осъм“.  
 
Обичайната гледка – и в сухо време водата се стича по тротоара и улицата
„Водопадът“ е в непосредствена близост до новостроящия се жилищен комплекс „Лъгът Резиденс“
КАНАЛИЗАЦИЯТА е още по-належаща заради строящата в непосредствена близост до „водопада“ голяма нова жилищна кооперация/комплекс „Лъгът Резиденс“ (56 апартамента, 7000 кв. м разгъната застроена площ) – строителството е в ход от миналата година, инвеститор е столичната фирма „Инвестбилд Троян“ ООД, първата част от комплекса ще е готова през настоящата 2026 г., а цялостното му завършване трябва да приключи за две години, т. е. до 2027/28 г. И заради предстоящото изграждане на новата пътна връзка, известна като „Ухото“, която ще свързва горната/западната част на квартала (ул. „Лакарица“, „Калинел“, „троянския Бевърли Хилс“) със същинската част на „Лъгът“ и ще се „влива“ в кварталната пътна мрежа в непосредствена близост до „Лъгът Резиденс“.

Строителството на новата канализация започна, 16 март
ПОДРОБНОСТИ за новото канализационно съоръжение. Община Троян вече е подписала протокол за откриване на строителната площадка (Протокол за откриване на строителна площадка за реализация на проект за изграждане на нова дъждовна канализация в жк „Лъгът“, Троян). За изпълнител е избрана фирма „Ливия 7“ ЕООД (Варна), представлявана от Веселина Вълчева, а отговорник на обекта е Борян Петров. Разрешителното за строеж на новата канализация е под номер 149/27.08.2024 г. и е дадено на база на одобрен инвестиционен проект №99/27.08.2024 г. Предвижда се изграждането на два канализационни клона – един главен и един второстепенен, съответно с дължина 630 м и 130 м, като досегашните бетонови тръби с диаметър 200/300/400 мм ще бъдат заменени от РЕ (полиетиленови) гофрирани тръби, оребрени и муфирани, диаметър 500/600/800 мм, с каквито основно ще бъде изпълнена новата канализация (малка част ще е с тръби РЕ тръби с диаметър 315 ). По трасето ще има 18 ревизионни шахти и един преливник, а заустването  в река Бели Осъм ще стане от северната страна на пешеходния мост в района и тръбите при заустването заради нестабилността на почвата там ще бъдат положени в бетонов кожух. 

Поглед към жк „Лъгът“, вдясно – ул. „Изгрев“, Троян, м. март 2026 г.
ФИНАНСИРАНЕТО е с държавни средства по правителствената Инвестиционна програма за общините, като проектната стойност възлиза на 888 хил. евро и за средствата вече е подписано споразумение с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Първата копка ще бъде направена на 16 март 2026 г., договореният срок за изпълнение на обекта е 300 календарни дни, т. е. в началото на 2027 г. новата канализация в жк „Лъгът“ трябва да е готова.

Генадий Маринов

0 коментара

Паметна плоча на къщата на Никола Цонковски

* По инициативата и със спонсорството на сем. Людмила и Тихомир Ковачеви, в текста четем: „Учил във Виена, работил в Германия, моделиер на обувки от европейска класа. Заедно със съпругата си Йозефина (Фини) създава на това място през 30-те години на 20. век най-добрата фабрика за дамски обувки в България“ * Подобни паметни плочи вече има на къщите на Димитър Гимиджийски и Бочо Донев
Тема с продължение
Къщата на Никола Цонковски, арх. Борис Иванчев, 1943 г.
Паметната плоча бе поставена на 12 март 2026 г.
ПОРЕДНАТА неслучайна троянска сграда, свързана с историята на нашия град и с неговите най-забележителни личности, се сдоби с паметна плоча. Този път това е впечатляващата фамилна къща на сем. Цонковски – изградена в началото на 40-те години на миналия век и попила духа на европейския архитектурен модернизъм от онова време (по проект на известния ловчалия и немски възпитаник арх. Борис Иванчев), дело на троянския обувен специалист и моделиер от европейска класа Никола Цонковски, експроприирана/открадната от т. нар. „народна власт“ и върната на семейството след множество перипетии след демократичните промени в началото на 90-те години. Къщата на същия Никола Цонковски – момчето от бедното семейство от мах. Попишка, останал съвсем малък без баща, заминал със социална стипендия в началото на миналия век да учи занаят във Виена, постигнал много и работил в престижни фирми в Австрия и Германия, но избрал да се върне с австрийската си съпруга Йозефина Гайсбюгл (Фини) в своя Троян и с невероятна упоритост и огромен талант (на моделиер и технолог, но не в по-малка степен на предприемач) успява да изгради най-добрата фабрика за дамски обувки в България. 

На сватбата на Фини и Никола Цонковски, Виена, 1930 г.
ЗА ЖАЛОСТ фабриката на Цонковски е разграбена и унищожена след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г., а цяло чудо е че прекрасната фамилна къща оцелява и в крайна сметка след десетилетия семейството успява да си възстанови собствеността над нея. Наскоро излезе от печат и бе представена в Троян мемоарната книга на Никола Цонковски „Трънливият път на един специалист от обувната индустрия. Спомени и преживелици, 1912-1972 г.“, която разказва тази тъжна и забравена/премълчавана троянска история; а текстът, пазен от семейството десетилетия, видя бял свят благодарение на дъщерята на автора Лидия Цонковска, директорката на Музея на занаятите Елеонора Авджиева и родолюбивите троянски меценати – Калина Радевска, собственичката и управител на фирма „Калинел“, осигурила немалката сума за първото и последвалото второ издание, и сем. Людмила и Тихомир Ковачеви, наши съграждани, живеещи в САЩ от над три десетилетия, но неразривно свързани с родния Троян.

ПАМЕТНАТА плоча на къщата на Никола Цонковски – както и подобните паметни знаци на домовете на Димитър Гимиджийски (1893-1966), един от строителите на модерен Троян, „адвокат, общественик, вестникар, писател, стопански деец, кмет, демократ, мъдрец, инициатор на редица значими троянски каузи“ и на големия троянски живописец Бочо Донев (1904-1966), „художник, учител, идеалист, един от основоположниците на троянската живописна школа, значима за националното изобразително изкуство“ – бе по инициатива и със спонсорството на сем. Ковачеви. Поставянето й, на външната оградна стена, непосредствено при входа на къщата на ул. „Георги С. Раковски“ 7, се състоя миналата седмица, 12 март. А текстът гласи: „Тази прекрасна фамилна къща е построена от Никола Цонковски (1902-1997). Роден в мах. Попешка, учил във Виена, работил в Германия, моделиер на обувки от европейска класа. Заедно със съпругата си Йозефина (Фини) създава на това място през 30-те години на 20. век най-добрата фабрика за дамски обувки в България, национализирана и съсипана след 9 септември 1944 г.“.

РАЗГОВАРЯХМЕ с г-н Ковачев и г-жа Авджиева, които са категорични, че подобни паметни знаци са нещо много важно – защото пазят паметта, превръщат се в исторически ориентир и са своеобразен поклон към големите троянци, някои от които незаслужено забравени и пренебрегвани. И също – че инициативата трябва да продължи, има още немалко троянски места, които заслужават подобен паметен знак.

Т21 
 
Още за паметните троянски плочи:

0 коментара

Вицовете на АйТи-то (3)

Етикети:

Кирил Йовчевски
Ново
Айтитата (от IT), или да го кажем по нашенски – компютърджиите, са особена порода, специална, елитна. Гледат някак си отвисоко, сякаш са хванали Бога за шлифера, дето има една приказка. И трябва да (им) го признаем – имат основание. Говорим за добрите, като нашето айти (на Т21, печатното издание, имаме си и друго за сайта, и то същото – бел. ред.) – Кирил Йовчевски. Или Кирчо/Кирето, както му викаме – от любов, не от друго, че без него трудно щяхме да устискаме вече почти четвърт век, вестникът ни без Кирчо е като лъв без опашка или бира без пяна, както си изберете. Но както са технизирани и компютъризирани, така са и забавни, народни, широки, точно обратното на „сухи пасти“ (това е термин на великия пътешественик и добър приятел на Т21 Миро Нанков, вечна му памет, за скучни „сухи“ хора, безинтересни, безпогрешен термин – бел. ред.). И след тази необходима, мислим, интродукция да си дойдем на темата.

Нашето айти Кирчо, от много време насам, не спира да ни разсмива с вицовете си. Ама не един-два добри и след тях няколко компромисни, всичките са право в десетката, до един много яки. И ни хрумна да експлоатираме айтито си двойно  – наред с компютърната работа по вестника да ни стане и колумнист. Съгласи се без увъртане, при това безплатно (той и без това никога не ни е „драл“, точно обратното, но то е друга тема – бел. ред.), даже заглавието си измисли: „Вицовете на АйТи-то“. От този брой стартираме рубриката, след това ще я пресподелим и в сайта на вестника; а за картинките – генерирани са в колегиално партньорство с друго айти, AI. Давайте да се смеем, защото какво казваше мъдрецът Радой Ралин – светът е оцелял, защото се е смял… Т21
На изповед при попа: 
    – Отче, сгреших! Много сгреших с една мома, на сеното в плевнята…
    – Колко пъти, чадо?
    – Ама, отче, аз съм дошъл тука да се изповядвам, не да се хваля! 

***

В едно село местните прелюбодейки отивали на изповед с думите „паднах от мостчето“. Отчето ги изслушвал и с разбиране им опрощавал греховете. Но този отец се споминал и дошъл млад свещеник, който не бил запознат с местните термини. Жените продължили да ходят на изповед с „паднах от мостчето“. Попчето, без да разбира за какво му говорят, им казвал, че това не е голям грях. Един ден му писнало и отишъл при кмета:
    – Кмете, вземи го оправи това мостче, че жените по няколко пъти на седмица падат от него!
Кметът, знаейки местния жаргон, само се засмял. А отецът му заявил:
    – Кмете, не се смей, защото само твоята жена тази седмица три пъти е паднала от мостчето!

0 коментара

В едно изречение (118)

* Съгражданката ни Надя Дердерян омагьоса зрители и критика с ролята си на майката в десетия епизод на сериала „Мамник“, нарекоха я изумителна и я сравниха с Медея 

Хубава работа, троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене

   • ТРОЯНКАТА Надя Дердерян – завършила тукашното СУ „Св. Климент Охридски“ („Климента“, както го наричат учениците), после НАТФИЗ, играла с успех в Ловешкия театър, а след това и до днес в Плевенския ДКТ „Иван Радоев“, съпруга на настоящия директор на Народния театър „Иван Вазов“, до небето хваления и хулен едновременно Васил Василев, спечелила критика и публика с ролята на Варя във „Вишнева градина“, донесла й номинацията за „Икар“, 2018 г. (виж „Троянката Надя Дердерян с номинация за „Икар“ – бел. ред.), позната и от хитовите телевизионни сериали „Столичани в повече“ и „Дяволското гърло“ – сега отново е във фокуса на вниманието с участието си в нашумелия нов сериал „Мамник“ по БНТ; а че г-жа Дердерян е направила нещо много стойностно, си личи и по възторжените оценки за ролята й на майката в десетия епизод на сериала, дадени от две пишещи дами, които в никакъв случай не хвърлят похвалите си на вятъра – Веселина Седларска и Силвия Недкова, ето думите им: „Много ми се иска изразът да не е „Хубава работа, ама българска“, а да е „Хубава работа – българска!“. Знам, че за малко неща можем да го казваме, но за снощната серия на „Мамник“ – със сигурност! Надя Дердерян - изумителна!“ (Седларска), „Актрисата от Плевенския театър внезапно се нареди сред най-впечатляващите български лица на екран, изненадвайки зрителите, които не я познават достатъчно добре. В ролята (в десетия епизод) на покрусената от скръб майка, откъсната от дъщеря си, талантът й блесна. Обрана, съсредоточена, вглъбена в ролята, с вътрешна дълбочина, която не може да бъде имитирана, Надя Дердерян засили до максимум трагичното внушение на епизода… А след финалната сцена сравнението с Медея стана неизбежно“ (Недкова). 

Т21    
 
Още от рубриката:

0 коментара

Отиде си голям троянец – проф. д-р Петър Минев

* От роднини научихме, че рано тази сутрин, 15 март, в Калгари (Канада) е починал големият български математик и наш земляк проф. д-р Петър Минев * Голям всестранен ум, чест и удоволствие бе да общуваш с него. Голяма загуба за всички, за Троян, за България, за математиката, за науката
In memoriam
Петър Минев (1961-2026)
ОТ БЛИЗКИ негови роднини научихме, че рано сутринта днес, 15 март 2026 г., в Калгари, Канада, след тежко боледуване е починал нашият земляк проф. д-р Петър Минев, няколко месеца преди да навърши 65 (роден е в Троян на 1 май 1961 г.). Един от най-големите днешни български математици, учен от световен порядък, дългогодишен преподавател във водещия университет в Едмънтън (University of Alberta), Канада.

ЩЕ ГОВОРЯ за Петър много лично, защото сме съученици от троянската гимназия и смея да твърдя – приятели. Бяхме в математическата паралелка: аз не съвсем на мястото си, математиката ми бе твърде сложна и добре че ни я преподаваше великият троянски учител Пенчо Балев, та схванах нещичко, Петър – най-добрият, изключителен, нямаше равен. Още тогава усещахме, че той е специален и ще постигне нещо голямо, ще отиде много нависоко. Това бе някак неизбежно и се сбъдна – веднага след завършването на математика в Софийския университет започна научна кариера (в БАН, под ръководството на акад. Благовест Сендов и акад. Запрян Запрянов), продължи я в чужбина (Холандия, Франция) и само на 35 години след тежък конкурс стана редовен професор по приложна математика в Канада. За научните му постижения трябва да кажат други, но можем да споменем американските му ангажименти A&M University в Тексас, където работи със световно известния учен Жан Люк Гермонд, десетките публикации, които могат да се видят в сайта на University of Alberta, участията и лекционните курсове в различни страни по света…

ПЕТЪР бе, ако мога да си позволя подобно определение, тотален учен. С каквото и да се захванеше, хоби му бе историята, го довеждаше до научни дълбочини. При срещите ни в Троян – когато си идваше, редовно се обаждаше – съм слушал със зяпнали уста ерудитските му разкази/уроци по история, световна и българска, невероятните му аналогии, оценки, изводи. Нетолкова отдавна си купи къща на нашето Черноморие, в Балчик, и споделяше, че там смята да напише своя историческа книга… Голям всестранен ум, чест и удоволствие бе да общуваш с него. Голяма загуба за всички, за Троян (той си остана свързан с родния град, духът му си остана троянски), за България, за математиката, за науката.

СЕГА е моментът да издам и една тайна, дано не се разсърди, гледайки ни от някъде там Горе. Преди точно десет години (2016 г.) Петър ми предложи чрез вестника („Троян 21“) да организираме връчването на две троянски награди – ученическа на името на Пенчо Балев, за най изявения по математика и информатика ученик от завършващия випуск на Троянската гимназия (сега СУ „Васил Левски“) и учителска, „На учителя – с любов!“, за изявен, всеотдаен и оставил диря троянски учител; като той осигурява немалката парична премия за двете ежегодни награди. Наградата доби солиден авторитет и вече има 20 лауреати – по десет ученици и учители. И тук е тайната – дарителят, проф. д-р Петър Минев, заяви категоричното си желание да остане анонимен. Опитах се да го разубедя още в началото – с аргумента, че неговият авторитет ще добави стойност на отличието и по-важното, че за добротворчеството трябва да се говори, да се знае и откроява. Отказа, после съм опитвал многократно, но отказът бе неизменен.

ДЪЛБОК ПОКЛОН, приятелю! Почивай в мир. Съболезнования на близките – съпругата Виктория, синовете Дамян и Радослав, тримата канадски внуци, братът Дочо и семейството му, роднини.
15 март 2026 г., Троян
Генадий Маринов

0 коментара
Абонамент за: Коментари (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |