Ловешка изложба в троянската галерия

* На 11 март, сряда, от 17:30 ч. в галерия „Серякова къща”  се открива изложбата „Вдъхновения и приятелство в единство” на Мариян Жечев-Мъро (живопис) и Спас Дочев (скулптура)
Предстоящо
МАРИЯН ЖЕЧЕВ-МЪРО (1957 г.) е от Силистра. Премества се в Ловеч заедно със съпругата си през 1989 г. Той е самоук художник, открива живописта след тежък здравословен проблем едва на 23 години. Започва да се образова сам и рисува в дома си, а за пръв път излага своя картина през 1984 г. в градската галерия в Шумен. През 1991 г. е приет за член на СБХ. Картините му са провокативни, преобладаващо фигурални композиции. Има многобройни участия в изложби и биеналета в страната и в чужбина. Умира през 2004 г. и от тогава съпругата му Стефка Жечева организира пет негови изложби в Ловеч, Трявна, Шумен и Балчик. Сегашната изложба в Троян е съвместна със скулптора Спас Дочев, също живеещ в Ловеч и добър приятел на покойния Мариян Жечев-Мъро. 

СПАС ДОЧЕВ (1952 г.) е роден в с. Терзийско, Троянско. Завършва техникума по керамика и стъкло в София, а после и Художествената академия със специалност декоративно-монументална скулптура. От 1978 г. до 1993 г. работи в Исторически музей в Ловеч, а от 1993 г. до 2016 г. е директор на ловешката Художествена галерия. Член е на СБХ. Има 10 самостоятелни изложби в страната и чужбина. Негови творби са собственост на Националната художествена галерия и на много други галерии и частни колекции. Две творби са собственост и на Музея на занаятите в Троян. Има реализирани монументални обекти в Ловеч, Троян, Орляне, Априлци, Лесидрен и Терзийско. Скулпторът е и активен дарител. Брат е на известния троянски живописец Цвятко Дочев.

ИЗЛОЖБАТА включва над 30 живописни творби и 25 пластики, ще може да бъде видяна до 7 април 2026 г., вход свободен

Галерия „Серякова къща”

Предизвестената агония на столетницата

* „БСП се роди в условията на предателство, което сложи край на едно минало. БСП сега ври в казана на друго предателство, в което тя сама скочи. Това, последното предателство, може да умори нейното бъдеще. Разумно е да оставим БСП сама да реши как да се справи – възкресение или преосноваване“
 
Нас червеното знаме роди ни…
БСП – партията, която под името БКП управляваше България няколко десетилетия и носи отговорността за неуспеха на т. нар. „социалистическа България“, но не се покая, още по-малко извини – в момента е на ръба на оцеляването си. Като някои социологически агенции прогнозират, че може да остане под чертата на предстоящите през м. април парламентарни избори, което ще е прецедент в най-новата политическа история на България. Въпреки харизматичния си нов лидер Крум Зарков, до когото на партийния връх е успешният кмет на Троян Донка Михайлова.

По-долу по безспорно важната тема за съдбата на БСП говори нашият приятел и автор на Т21 Мичо Генковски. Който дълги години по времето на „социалистическа България“ е в общинското партийно ръководство в Троян и е тясно партийно обвързан, малко преди началото на демократичните промени на 10 ноември 1989 г. напуска партията заради новата й посока (от БКП към социалдемокрация), след това е сред основателите на ГЕРБ в Троян, общински съветник един мандат от партията на Бойко Борисов, а днес – безпартиен, но с неизменната обществена чувствителност и вглеждане в политическите процеси тук (в Троян), в страната и по света. „Партията вече беше готова за своята смърт. Опитите на Нинова да обърне нещата не бяха успешни, провалиха се, а салтоморталето на Зафиров заби последния пирон в ковчега“, е неоптимистичният извод на г-н Генковски, а дали е прав – времето ще покаже, скоро. 
Т21
ЛЯВО И ДЯСНО. Всички, които активно се интересуват съзнават, че нормалният политически живот предполага два, в голяма степен диаметрално противоположни полюса - ляв и десен. Останалото присъствие на партии само разнообразява, нюансира спектъра на политическата менажерия. Историята свидетелства, че самото съществуване на двата идейни сектора в политическия живот на държавите и в света  обезпечава в голяма степен баланса, равновесието на националния и международния живот. Ето защо народите се стремят да изградят своите леви и десни политически крила, да ги развият и издигнат като успешни, значими фактори. Тук споделям разсъжденията си за днешното състояние на най-старата партия в България - социалистическата. 

АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ Скоро след 10 ноември 1989 г. първият лидер на БСП проф. Александър Лилов обяви изграждането на „една европейска, модерна, лява партия" Днес тази партия нито е лява, нито е модерна. Тя е в предсмъртна агония. Още от самото начало и през всичките 35-36 години водена от своите лидери и колективни ръководства партията закономерно стигна до политическия лазарет. Той несъмнено беше интелектуално надарен. Той обаче беше кабинетен деец. Неговите анализи и теоретични разработки бяха правени в кабинетите на цитаделата на Централния комитет . Въпреки подчертаната си грамотност той се оказа неготов да реагира адекватно на ситуацията, която изхвърли от властта неговата партия. В създалата се политическа суматоха той трябваше да определи действията в условията на предстоящата опозиционна среда. Защото едно е да си на власт и съвсем друго да си в положения на непрекъснато защитаващ се ту за едно, ту за друго атакуван от напористите противници в синьо. И макар че благодарение на инерцията, на все още пресните представи за някои добри неща от едно видимо отиващо си време. БСП  спечели първите демократични избори, усети, че влиза в една мъгла, от която никой не знаеше как ще излезе. Нито професорската титла, нито дългогодишната ръководна практика успяха да помогнат на Лилов да избере вярната и печеливша посока за развитие. Цитираната вече постановка „ще изградим една модерна, лява партия“ по същество афишираше пълен отказ от дотогавашната идейна платформа. Лилов не може да не е съзнавал, че това би могла да бъде някаква интерпретация на идеите за еврокомунизъм, налаган в средата на миналия век от лидерите на доста силните тогава комунистически партии на Испания (Сантяго Карильо), на Франция (Жорж Марше), на Италия (Енрико Берлингуер). Не може да не е чувствал, че всъщност препоръчва един път, модифициращ идеите на Пражката пролет от 1968 г. в Чехословакия. И двете течения бяха отречени, осъдени от Кремъл, а Пражката пролет бързо заесени след навлизането на армиите на Варшавския договор и появата на танкове по улиците и площадите на Прага. Не беше направена разшифровка какво би означавало „модерна“ и какво съдържание би имала тогава една „лява партия“. Така БСП още не изживяла родилните си петна потъна н неяснота, в безпътица. Това в голяма степен предопредели нейното по-нататъшно политическо поведение. 

ЖАН ВИДЕНОВ. Лидер на партията, а скоро след това и министър-председател стана Жан Виденов. Той опита да тръгне в някаква експериментална посока, но не оцени, че нито историческият момент е подходящ, нито тези около Андрей Лукнов ще му позволят да оригиналничи. Виденов имаше много скромен опит като ръководител. Той се появи на политическата сцена по силата на тогавашната мантра „млад и неопетнен“. Чудесно. Само че „млад и неопетнен“ не означаваше подготвен. Виденов сигурно би имал много по-убедителни, положителни резултати, ако беше оглавил партията и държавата на един по-късен етап, а не по времето на най-острото, най-безнравственото противопоставяне между все по-ясно очертаващото се противопоставяне на българското общество. 

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ. Последва лидерството на Георги Първанов, който прегърна шлагерната модерност на историческото време, омаяно от евро-атлантическите ценности, тоталната приватизация, реституция, пазарна икономика. Казано кратко и ясно  – зае се с неща, които по своята същност бяха  противопоказни на левите идеи. Видимо Първанов прояви ясно изразена адаптивност, хитростни рефлекси, умения за конюнктурна ориентация. Историята потвърди  – той не просто следваше. Той активно работеше и налагаше и новите системи, и новите ценности. Безспорно смяната на политико-икономическата система в България налагаше смяна преди всичко на формата на собственост, на утвърдената с години народопсихология. Голяма  част от хората с охота приемаха промените. Друга голяма част се колебаеха или направо отричаха. След години всички все по-ясно разбираха, че процесите на промени протичат в условията на безконтролно разграбване на обществената собственост. Унищожени бяха основни, структуроопределящи предприятия и цели отрасли някои от които водещи в европейски и дори световен мащаб. Докато сини и червени се бяха хванали за гърлата и се задушаваха един друг, някак тихо, без шум и натрапчивост се зароди олигархията. Утвърдиха се и здраво се циментираха червени барони и сини новобогаташи-реститути. Развихриха се сполучливо брандираните като мутри рушители и грабители на националното богатство. Всичко това нямаше нищо общо с икономическата същност на бленувания капитализъм, на мечтата за живот като „белите държави“. Хората все повече разбираха, че са жертва на личните амбиции на шепа шарлатани. В тази ситуация БСП гузно се свиваше в ъгъла на ставащото. Героично мълчеше пред обидите. Личеше й, че е загубила всички рефлекси за чест и достойнство. Ударно участваше в приемането на закони видимо насочени срещу не само партийните интереси, а срещу интересите на голяма част от нейния електорат. БСП сякаш забрави, че е партия преди всичко на работника. Художествено-творческата интелигенция бързо изгуби своите позиции на уважавана и в някаква степен привилегирована прослойка на обществото. Селячеството отначало тържествуваше гордо с възстановената в реални граници земя, но скоро не виждаше друга възможност освен да продаде тази земя, забравяйки, че вече никога няма да си я върне обратно. Електоратът на партията все повече губеше доверие и вяра в нея. 

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ. Процесите на отвръщане от БСП се развиха още повече през следващите 10-11 години, през които лидер беше Сергей Станишев. Станишев, отчужден от идеите на баща си, все повече отдалечаваше партията от зоната на лявата политика. Все повече ставаше ясно че това, което БСП върши е далеко от въжделенията, очакванията, надеждите на обикновения българин. 

МИКОВ, НИНОВА, ЗАФИРОВ. По времето на Михаил Миков окончателно се открои ясният от години факт, че партията няма нито желаната идеология, нито ясно очертани програма, цели, задачи. БСП отдавна няма своя класова рамка. Няма приоритети насочени към определена прослойка от населението, в името на която Благоев я основава на Бузлуджа. Много хора вече нямат своя партия, за която да гласуват. Разочарованието прераства в недоволство. Бавно и полека защото недоволството има една неочаквана спирачка – гузната съвест на хората. Освен всичко друго електоратът на БСП, а нека кажем електоратите на всички партии, тотално разочаровани от безскрупулността и уличната простащина на депутатите, вече осъзнаха, че сами са избрали тези, които ги водят към бездната. Които ги грабят и лъжат. Партията вече беше готова за своята смърт. Опитите на Нинова да обърне нещата не бяха успешни, провалиха се, а салтоморталето на Зафиров заби последния пирон в ковчега.
***

БСП – СЕГА НАКЪДЕ.
Нека социалистите простят дързостта ми да разсъждавам за състоянието на партия, на която аз не съм член. Повече не бих си позволил. Не мога и не искам да давам съвети, препоръки, рецепти за оправяне. Вярвам, че те сами ще осъзнаят, че БСП се роди в условията на предателство, което сложи край на едно минало. БСП сега ври в казана на друго предателство, в което тя сама скочи. Това, последното предателство, може да умори нейното бъдеще. Разумно е да оставим БСП сама да реши как да се справи – възкресение или преосноваване с цел  нов път на развитие. 

А ЧОВЕЧЕСТВОТО? Неразумно ще бъде обаче днес да подминем с безразлично мълчание опасността от един все по-вероятен и ужасен край на човешката цивилизация. Светът е пред гибел. В Европейския колизеум, не в Римския, зверски се бият гладиаторите на Русия и Украйна. Препълнените трибуни са надвиснали над арената и неистово насърчават биещите се богатири. Там най-силно се усеща миризмата на кръв. Палците на ръцете на зрителите-сеирджии безмилостно са насочени към земята. Недвусмислен знак, който значи само едно  – смърт.  Най-тлъсти и някак непреодолими изглеждат палците на двама президенти. Там някъде из множеството се веят туниките на две жени, предопределени от природата да продължават живота. Да прегръщат и галят. Да обичат. При вида на тази гледка мислещият не може да не се запита – къде е Долорес Ибарури, великият борец за мир!? Днешният свят не ражда ли вече пацифисти?! Човечеството нима загуби своята сетивност. Никой ли не иска да оживее, да съществува... Съзнанието ни будят предсмъртните думи на Йохан Гьоте, долетели от центъра на средновековна Европа – Ваймар: „Светлина! Повече светлина!“ Може би великият творец в този миг иска да ни каже: Хора! Не допускайте планетата да се покрие с непрогледен мрак. Запазете светлината. В душите си. В очите си. В природата. Навсякъде. Във всичко. Светлина! повече светлина
27 февруари 2026 г.
Мичо Генковски
 
Още от същия автор:

Смениха областната и полицейския шеф в Ловеч

* Поля Върбанова наследи н поста областен управител язовирната лобистка Дора Ангелова * Севлиевецът старши комисар Цветомир Цонков е новият директор на ОДМВР Ловеч 
Рокади
Новите областни назначения – Поля Върбанова и ст. комисар Цветомир Цонков
ДВЕ БЪРЗИ и не неочаквани смени на шефове на държавни структури в Ловешка област – на областния управител и на областния полицейски шеф, извърши служебното правителство на Андрей Гюров. С обяснението за изпълнение на основната служебно-правителствена задача – честното и спокойното провеждане на извънредните парламентарни избори, насрочени за 19 април. Разбира се, и напълно според управленската традиция у нас всяка нова власт (правителство) да си назначава свои хора на важни постове, включително в държавните структури по места.

ПОЛЯ ВЪРБАНОВА

СВЕТКАВИЧНО след встъпването си (19 февруари) в длъжност новото правителство смени ловешкия областен управител, като част от тоталната смяна на всичките 28 областни управители в страната. Досегашният ни областен управител Дора Ангелова, която се задържа необичайно дълго на ветровития синекурен пост, почти две години – от назначението си на 27 април 2024 г. от тогавашното служебно правителство на Димитър Главчев до освобождаването си на 23 февруари 2026 г. от настоящия служебен премиер Гюров. Новият областен управител в Ловеч също е жена – магистърът по история от Великотърновския университет Поля Върбанова, която е родом от Троян и от 1999 г. до сегашното си назначение е служител в Областната администрация Ловеч.

ТРОЯН със сигурност няма да тъгува за уволнената г-жа Ангелова, прочула се с активното си лобиране за строителството на абсурдния язовир в Черни Осъм, който би съсипал природата и поминъка на Троян и района – а дали го правеше от вътрешна убеденост или от раболепие с цел да запази топлото си и високоплатено областно местенце, е без значение. Сега се надяваме новият ловешки наместник на държавната власт г-жа Върбанова да няма подобни антитроянски язовирни напъни. 

ПОЛЯ ВЪРБАНОВА е седмата жена, областен управител на Ловеч, предишните шест бяха: Сурай Велиева (2005/2009 г.), Ваня Събчева (2011/2013 г., 2019/2021 г.), д-р Мадлена Бояджиева (2014/2015 г.), Ирина Митева (2015/2017 г.), инж. Пенка Николова (2017 г.) и Дора Ангелова (2024/2026 г.). Институцията „Областен управител“ се заражда с новата българска държавност веднага след Освобождението и е регламентирана с Търновската конституция през 1879 г., след комунистическия преврат през 1944 г. е закрита и е възстановена в сегашния си вид с новата българска конституция от 1991 г. 
 
ЦВЕТОМИР ЦОНКОВ

 РОКАДА бе направена и на друг „оборотен“ областен пост – на директора на Областната дирекция на МВР (ОДМВР) в Ловеч. Досегашният областен полицейски шеф старши комисар Дончо Монов, който заемаше поста от 3 април 2024 г. със заповед на тогавашния вътрешен министър в оставка Калин Стоянов, бе преназначен от служебния вътрешен министър Емил Дечев в „Звено за подпомагане на министъра на вътрешните работи към ръководството на МВР“. А на неговото място със заповед на министър Дечев от 5 март 2026 г. е назначен старши комисар Цветомир Цонков. 

НОВИЯТ директор на ОДМВР Ловеч старши комисар Цветомир Цонков е 53-годишен, родом от Севлиево. Завършил е Великотърновския университет, специалност „Стопанско управление“, и е в системата на МВР от 1999 г. Преди сегашното си назначение е бил началник на сектор „Криминална полиция“ в родния си град, като в предишни години е заемал и началнически постове – началник на Районното управление в Севлиево (2016/2021 г.) и директор на ОДМВР Габрово (2021/2023 г.). От 2024 г. зам.-директор на ОДМВР Ловеч е троянецът комисар Милко Стайков, който запазва поста си.

Т21
  
Още по темата за областния управител:

Още по темата за полицейските шефове в Троян и Ловеч:

Тачо в Япония – четири подиума от четири старта

* Този български Джокович на ски ориентирането – навършилият преди две седмици 38 години троянец Станимир (Тачо) Беломъжев, постигна поредния си сериозен успех на Световното първенство в Япония
Ски ориентиране
Тачо по пистите на СП в Русуцу, Япония, 1-6 март 2026 г.
НЕОСТАРЯВАЩИЯТ №1 в ски ориентирането у нас за всички времена, който неотменно е в световния елит на своя спорт вече две десетилетия и е единственият с траен пробив в тоталната скандинавска доминация, четирикратният световен шампион (два пъти при мъжете и два пъти при младежите), този български Джокович на ски ориентирането – навършилият преди две седмици 38 години наш съгражданин Станимир (Тачо) Беломъжев, постигна поредния си сериозен успех на състезание от най-висок ранг. 

НА СВЕТОВНОТО първенство в далечна Япония, курорта Русуцу на остров Хокайдо, 1-6 март 2026 г., Тачо записа четири подиума в четирите си старта  (на подиума са шестимата най-добри: тримата с медалите на почетната стълбичка и до тях тримата им подгласници – бел. ред.). 5-то място в спринта, след това на „милиметри“ от бронза в преследването – 4-то място (дори бе обявен за трети, но след преразглеждане на първоначалната дисквалификация на норвежеца Йелсет остана извън медалите – бел. ред.), 5-то място в последния индивидуален старт, средната дистанция, и още едно 5-то място в смесената щафета с Антония Григорова. 

ЧЕ ТАЧО бе на СП 2026 в Япония с възможностите и амбициите за медал потвърди и човекът, който е неизменно до него от началото на спортния му път и има сериозни заслуги за звездната му кариера, бащата и личен треньор и мениджър Иван Беломъжев, с когото разговаряхме по телефона след първия старт. „Чудесни условия, фантастичен курорт с туристи от цял свят, много сняг. Настанени сме в огромен луксозен хотел, домакините на първенството са безупречни. Станимир има сили да се пребори за медал, въпреки че скандинавците са много силни“, коментира Беломъжев Старши.

Иван и Станимир Беломъжеви, Швейцария, 2025 г.
А СТАНИМИР, след приключването на индивидуалните стартове, обобщи в профила си във фейсбук: „След 5-тото място в спринта и 4-то в преследването, днес отново успях да се преборя за място на подиума – 5-ти на средната дистанция от Световното първенство в Япония. Изключително тежки условия след вчерашния снеговалеж. Много мокър сняг и супер бавни ски. С този старт приключиха индивидуалните стартове от шампионата. Изключително много исках да спечеля поне един медал и мисля, че бях подготвен, но считам за престижно и достойно представянето си!“.

И ОЩЕ ВЕДНЪЖ да припомним звездните успехи на Тачо, наша троянска и българска гордост не само в ски ориентирането и зимните ни спортове, но и изобщо за българския спорт. Двукратен световен шампион за младежи (2008 г.), двукратен световен шампион при мъжете (2017 г., 2022 г.), два пъти световен вицешампион, многократен медалист от Световната купа, двукратен шампион от световните военни игри, носител на общо 14 медала от европейски първенства, с буквално чувал медали от държавни и регионални първенства, почетен гражданин на Троян заради спортните си победи и човешкия пример (2014 г.), едно от най-големите имена на България в зимните спортове.

Генадий Маринов
 
Още по темата:
  • За победите на Беломъжев през годините – виж ТУК

Михайлова надделя, ще има конкурс за шеф на „ВиК Стенето“

* От ГЕРБ излязоха с остра декларация против, съветникът Акимов я прочете в най-неподходящия момент * Кметът Михайлова не скри огорчението си от отпора * Контрапредложението за отлагане през септември бе отхвърлено
Сблъсъци
НЯМА ПОЛИТИКА ЛИ

АКО НЯКОЙ ви каже, че в случилото се няма политика, дори нещо повече – че не политиката е в основата му, не му вярвайте. Политиката прозира, именно политическите мотиви бяха водещите в декларацията на партия ГЕРБ срещу предложението на кмета Донка Михайлова, разбирай и БСП (една вметка – в национален план БСП, казано образно, бере душа, но в Троян, основно заради своя силен кмет продължава да е със сравнително добри позиции – бел. ред.), за обявяване на закъснелия с няколко години конкурс за избор на управител на троянското общинско водно дружество „ВиК Стенето“ ЕООД, внесено за гласуване на сесията на Общинския съвет миналия четвъртък, 26 февруари.

КАТО СЛОН В СТЪКЛАРСКИ МАГАЗИН

ДА ЗАПОЧНЕМ от откровено демаскирания политически акт – декларацията, прочетена от най-дейния от съветниците от ГЕРБ и бивш троянски кмет един мандат (2007-2011 г.) Минко Акимов. Прочетена в най-неподходходящия момент и сякаш нарочно, за да се фокусира повече внимание върху нея – на церемонията по посрещането в Общинския съвет и награждаването на олимпийците ни от Милано/Кортина 2026, биатлонистите Милена Тодорова и Владимир Илиев. С тази неприкрито политическа декларация в този толкова неточен момент г-н Акимов се представи като слон в стъкларски магазин, въпреки че смънка нещо като извинение, и меко казано не постигна целта си – да разобличи също заредения с политически мотиви ход на другата страна (кмета), по-скоро се получи саморазобличение. А съвсем спокойно и легитимно, без да се нарушава правилникът за работа на местния парламент, декларацията можеше да се прочете след „олимпийската“ церемония или да се представи като изказване в дебатите по съответната точка от дневния ред. За сълзите в очите на кмета от „джентълменската“ изява на г-н Акимов вече казахме (виж „Наградиха олимпийците ни Милена и Владо и треньора им Куршума“ – бел. ред.).

СПОРЕН И АТАКУЕМ ХОД

СЕГА за предложението на г-жа Михайлова за обявяване точно сега на закъснелия с цели 5-6 години конкурс за редовен управител на „ВиК Стенето“ ЕООД. От м. април 2020 г., след неуспешен конкурс, дотогавашният титуляр инж. Гечев става временно изпълняващ длъжността, а от м. октомври същата година вече е в нарушение на закона, позволяващ на вр. и. д. управителя не повече от 6 месеца начело на дружеството. Въпросът е защо точно сега, м. февруари 2026 г., бе внесено това предложение. Няма какво да се лъжем – кметът Михайлова и управителят инж. Гечев се недолюбват от доста време, забележимото и с невъоръжено око заиграване на управителя с политическите опоненти на кмета Михайлова в последните години, особено отчетливо бе то около кметските избори през 2023 г., наливаше допълнително масло в огъня. Но да тръгнеш към смяна на управителя точно сега – при несигурна и объркана ситуация във водния сектор, с допълнителна несигурност и обърканост заради водната криза в района (Ловеч, Плевен) и засилените язовирни напъни, подготвяния нов Закон за ВиК, който в първоначалния си вариант предвиждаше национализация на общинските водни дружества, каквото е и троянското, осигурения оазис на „водно“ спокойствие за Троян благодарение до голяма степен на добрата професионална работа на инж. Гечев, да не подминаваме и контекста на политическа нестабилност в страната – си е без съмнение зареден с политически мотиви ход. И в този смисъл спорен и атакуем.

КОЙ Е ИНЖ. ТОНИМИР ГЕЧЕВ?

ДА КАЖЕМ няколко думи и за управителя инж. Тонимир Гечев, който вече над две десетилетия е начело на „ВиК Стенето“ ЕООД. Ще започнем оттам, че той вдигна на крака дружеството – троянците с по-дълга памет сигурно не са забравили, че преди него това дружество бе на ръба на фалита и дори се обсъждаше закриването му. Благодарение на неговата (на инж. Гечев) упоритост, амбиция и увереност, че знае как днес Троян е своеобразен воден оазис на фона на „жабясалите“ и стиснати за гушата от постоянни водни режими съседни Ловеч и Плевен; тук включваме и ежегодните вече десетилетия инвестиции на дружеството във ВиК инфраструктурата на общината. Всичко това е факт. Но факт е и другото – че инж. Гечев е от хората, които „ни се водят, ни се карат“, не цепи басма на никого, включително на началниците, което понякога е добро, блокира вмешателството; но друг път не е – пречи на екипната работа, руши партньорството на дружеството с принципала (Община Троян), така се стигна и до разрива с кмета Михайлова, който е с многогодишна давност и в никакъв случай не е от полза за общата кауза. Казахме и за политическите заигравки на инж. Гечев, на моменти до степен да бъде употребен за политически цели. Не е добро и защото създава врагове – на няколко пъти недоволни политически фактори всячески търсеха начини за отстраняването му от поста. Помним период, в който недоволни тогава от ГЕРБ пращаха хора да търсят и калесват заместник на инж. Гечев дори в други градове, даже в столицата, помним и една шумна полицейско-прокурорска атака срещу управителя на „ВиК Стенето“ ЕООД в края на кметския мандат на г-н Акимов, довела в крайна сметка до осъждането на… прокуратурата и полицията от атакувания инж. Гечев, помним и периода на дружно вражеско единение на всички троянски политически сили срещу водния шеф. Също и скалъпената обидно ниска и очевидно нереална оценка на предишния конкурс за управител, която блокира възможността на инж. Гечев да продължи като редовен управител.

АКИМОВ: ПРОЦЕДУРАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОТЛОЖЕНА

ЕТО КАКВО
се чу в споменатата декларация на г-н Акимов и ГЕРБ:

„ВЪВ ВРЪЗКА с внесеното предложение за стартиране на конкурсна процедура за избор на управител на „ВиК Стенето“ ЕООД считаме, че моментът за подобна инициатива поражда редица съществени въпроси от правен, управленски и стратегически характер. Според нас това предложение е не само юридически закъсняло, но и стратегически опасно за сигурността на водоснабдяването в общината. Факт е, че администрацията (разбирай кмета – бел. ред.) е игнорирала законовите разпоредби повече от 5 години и сега внезапното решение да ги приложи преди ключови крайни срокове буди сериозни съмнения за скрити мотиви и политическа целесъобразност, а не толкова грижа за законността. Изразяваме становище, че към настоящия момент следва да бъде проявена институционална предпазливост, като решението да бъде вплетено в по-широк контекст, отчитащ следните обстоятелства: до края на 2026 г. ВиК операторите следва да представят проект за бизнес план за периода 2027-2031 г. пред Асоциацията на ВиК, като одобреният документ трябва да бъде внесен в КЕВР до 30 юли 2026 г. Този документ определя за следващите 5 години размера на инвестициите, обема за изграждане на нова ВиК мрежа и обема на ремонтите, и не на последно място пази определено ниво на цената на водата.

В тази връзка възниква основателният въпрос – дали провеждането на конкурсната процедура в периода на изработване и защита на стратегическия бизнес план няма да създаде управленска нестабилност или забавяне на процеса. При вземане на информирано управленско решение е редно да се отчете и фактът, че изготвянето на подобен стратегически документ изисква дълбоко познаване на финансовото, технологичното и техническото състояние на дружеството. Появата на нов управител, макар и с подходящо образование и опит, ще изисква време за анализ и адаптация към реалностите на ВиК дружеството. При очертаващ се кратък времеви хоризонт за новия управител от избирането му до подаването на бизнес плана считаме, че за защита на интересите на дружеството и на Община Троян като негов принципал е редно тази процедура да бъде отложена за второто полугодие на 2026 г. или за по-добри времена.

Към момента в Народното събрание (НС) е внесен законопроект, той мина на първо четене, и вече се обсъжда примерни закони за ВиК, които могат да засегнат собствеността и статута на „ВиК Стенето“ ЕООД, включително възможността за одържавяване на дружеството и консолидация на областно ниво. В тази ситуация е разумно да се постави въпросът – подходящо ли е да се избира управител с пълен мандат преди да са изяснени окончателната нормативна рамка и бъдещият модел на управление на дружеството. Изчакването на законодателното решение би осигурило по-голяма правна предвидимост и възможност на Община Троян за действие в съответствие със законовите промени. А не да изгражда структури и да избира ръководство на базата на неизвестни нови правила.

Не на последно място настоящият управител инж. Тонимир Гечев изпълнява функциите си като временно изпълняващ длъжността вече пета година, при положение че законодателството предвижда значително по-кратък период за подобен статут. В този смисъл е редно да зададем въпроса – ако необходимостта от конкурс за управител е била обективна и неотложна, защо процедурата не беше инициирана своевременно, а се предлага именно в настоящия критичен момент. Какво налага тази спешна необходимост от промени, които също подлежат на промени. Последователността в прилагането на закона и дружествената стратегия е съществен елемент от доброто управление, и всяка рязка промяна следва да бъде най-малкото ясно аргументирана – и като време, и като целесъобразност. Затова считаме, че провеждането на конкурсната процедура към настоящия момент поражда повече проблеми, отколкото ползи. Предлагаме предложението (на кмета) да не бъде прието или да бъде отложено до приемането на окончателната законодателна рамка в сектора и до приключване на подготовката и внасянето на бизнес плана за периода 2027-2031 г.“.
МИХАЙЛОВА: КАКТО ГО ИЗИСКВА ЗАКОНЪТ

ОТГОВОРЪТ на кмета Михайлова на насочената срещу предложението й за откриване на конкурсна процедура за избор на управител на „ВиК Стенето“ ЕООД и лично срещу нея декларация на ГЕРБ, прочетена от общинския съветник и бивш кмет Минко Акимов, бе даден при разглеждането на съответната точка (т. 9) от дневния ред на заседанието на Общинския съвет. Ето какво каза кметът:

„ПОЗВОЛЕТЕ ми да започна с огорчение от текста на декларацията, която беше прочетена в началото на заседанието – мисля, че времето беше изключително неподходящо, това помрачи празничното събитие, което бяхме замислили за посрещането на нашите олимпийци и групата (на ГЕРБ) можеше спокойно да изложи съображенията си сега, в началото на точката от дневния ред, под формата на изказване. 

Тъй като в декларацията бяха отправени някои въпроси, ще си позволя уточнения. На 9 декември 2019 г. с решение №32 Общинският съвет взима решение, в което се казва – определя за временно изпълняващ длъжността управител на „ВиК Стенето“ ЕООД инж. Тонимир Гечев за срок до сключване на договор за възлагане на управлението на дружеството. На 30 април 2020 г. се приема Правилник за промяна на Закона за публичните предприятия и неговия чл. 70, ал. 2 се казва: „В случай на предсрочно прекратяване на договора за възлагане на управлението и контрола…, Общинският съвет може временно до провеждането на конкурс, но със срок не по-дълъг от 6 месеца, да избере нов член на този (управленски) орган и без провеждана изборна конкурсна процедура“. Т. е. правилникът казва, че без конкурс дружеството може да бъде управлявано за срок до 6 месеца. След което вие (общинските съветници) допълвате общинската Наредба №3 – на 27 януари 2022 г., с което този текст на практика се преповтаря в общинската наредба. Което означава, че от 1 ноември 2020 г. длъжността управител на „ВиК Стенето“ ЕООД се заема (от инж. Гечев) в противоречие със закона. Причината, която аз съм споделяла винаги, е, че до приемането на Закона за ВиК ние не трябва да правим промени въпреки формалното нарушение, което сме имали. Защото в условията на несигурност този конкурс няма да бъде мотивиращ за много хора. 

Не е вярно това, което беше казано в декларацията, че предстои разглеждане на Закона за ВиК. Законът няма да бъде разглеждан заради предстоящото прекратяване на дейността на НС (заради парламентарните избори). Мисля е известно, че във времето след вписването на последния вариант на закона група колеги работихме да убедим народните представители, че текстът, който предвиждаше национализация на общинските ВиК дружества, не трябва да бъде приет. Мисля, че е известно и това, от публичните изявления, че този текст в хода на второто четене ще отпадне. Ясно е, че не предстои в близко бъдеще приемане на нов закон, поне до избора на ново правителство, което, сигурна съм, ще бъде убедено да не внася законов текст, който на практика беше отречен от всички… Поради това, че в скорошна перспектива не се очаква закриване на общинските ВиК дружества, аз внесох в първия възможен момент на първото възможно заседания на Общинския съвет, предложение за провеждане на конкурс – така, както го изисква законът“. 
ГЛАСУВАНЕТО

СПОРЕД правилника първо бе подложено за гласуване предложението на Минко Акимов за отлагане на решението за откриване на процедура за избор на управител на „ВиК Стенето“ ЕООД за м. септември 2026 г. – с 12 гласа „за“, 1 „против“ и 15 „въздържал се“ на участвалите в гласуването 28 общински съветници то бе отхвърлено. След това първоначалното предложение на кмета Донка Михайлова за обявяване на конкурс за избор на управител на троянското общинско водно дружество на 22 април 2026 г. получи 18 гласа „за“, 1 „против“ и 10 „въздържал се“ и бе прието. Избрани бяха и трима членове на Комисията по избора от квотата на Общинския съвет – Владислав Кардашимов (БСП), инж. Станимир Шошков (ГЕРБ) и инж. Паулина Раева (ПП-ДБ).

Генадий Маринов

Още по темата ВиК Троян и управленските битки за водното ни дружество:
 
Още по темата за опитите за национализация на ВиК сектора: 

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |