В едно изречение (113)

* Поредно дарение на Калина Радевска („Калинел“) – осигури средствата за второ издание на мемоарите на фабриканта Никола Цонковски
 
Хубава работа, (ама) троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене

   • КАЛИНА РАДЕВСКА, собственичката и управител на най-голямата троянска фирма и европейски лидер в своя бранш „Калинел“ ЕООД, направи втори сериозен дарителски жест към топ изданието на Музея на занаятите „Трънливият път на един специалист от обувната индустрия. Спомени и преживелици, 1912-1972 г.“ – мемоарите на троянския фабрикант и обувен моделиер от европейска величина Никола Цонковски (1902-1997), чиято лична и професионална история и съсипията, на която е подложено неговото дело от т. нар. „народна власт“, бяха непознати досега, премълчавани и забравени, и днес, благодарение на Музея на занаятите и на личната амбиция на музейната директорка Елеонора Авджиева, спомените на фабриканта, създал в малкия роден Троян най-добрата фабрика за дамски обувки в България, видяха бял свят (книгата излезе в края на 2025 г., а троянската й премиера бе на 21 януари т. г., предстои представяне и в София); след като дари средства, 4000 лв., за малкия първоначален тираж от 100 бройки, сега г-жа Радевска е осигурила и средствата за по-големия втори тираж от 500 бройки, като двата дарителски жеста в подкрепа на музейна кауза от страна на „Калинел“ и г-жа Радевска не са първите, „Изказваме благодарност на дарителите, които за пореден път подкрепят музеен проект. Желаем им здраве и добри дни!“, четем в благодарствените думи на музейните работници във фейсбук; и да припомним – съпругът на г-жа Радевска, основателят на „Калинел“, едноличен собственик на фирмата и неин ръководител до неочакваната си кончина (2020 г.) инж. Марин Радевски, бе най-големият дарител не само за троянската култура, но и в образователната сфера, за здраве (десетки и стотици троянци са получили подкрепа за лечение от него), за различни други добри обществени и лични каузи, помагал е и на Т21.  

Т21    
 
Още от рубриката:

0 коментара

Троянското факелното шествие за Апостола

* Зам.-кметът Вероника Тодорова: „Скъпи троянци, нека тази вечер, пред огъня на факлите, си обещаем, че ще пазим светлината“ * Игуменът дядо Василий: „Велико дело, което днес е достигнало желанието на Левски да бъдем равноправни с другите европейски народи!“
18 февруари
ПРЕЗ 2024 Г. бе поставено едно „хубаво, вдъхновяващо и самочувствено троянско начало“, както го определихме тогава (виж „Първото факелно шествие за Апостола“ в бр. 7 на Т21 от 21 февруари 2024 г. – бел. ред.) – голямо факелно шествие в памет и почит на Апостола на свободата Левски. В деня, в който едничкият син на България увисва на бесилото, 18 февруари, за да живее вечно и да ни сочи пътя, ден на поклонение в цяла България, отбелязван и в Троян открай време. А огненият троянски марш бе и в чест на дългоочаквания новооткрит паметник на Левски на централния троянски площад, реализираната отколешна троянска мечта; имахме си и примера на съседния Ловеч, комитетската столица на Левски, където от години по този начин отбелязват 18 февруари. Маршрутът пък бе предопределен – от мястото, на днешната ул. „Васил Спасов“, където бил ханът на Васил Спасов, в който през 1871 г. се основал троянският революционен комитет, а сега за това напомня паметна плоча, и където Троян празнуваше годишнините от славното и страшно бесило, белязало началото на безсмъртието, по Главната улица, носеща името на Васил Левски, за да завърши пред споменатия нов паметник на градския площад и на метри от паметниците на летописеца на националната ни революция Захарий Стоянов и Ботевия четник и наш съгражданин Димитър-Икономов-Димитриката. Не бе трудно тогава, след първото факелно шествие, да пророкуваме, че се подставя началото на една традиция.

ТАЗИ година обаче факелният път (от общинската администрация бяха осигурени 150 факли, отделно други) бе удължен – тръгна се, най-отпред бе общинският духов оркестър, от двора на Троянската гимназия, носеща името на Левски (сега СУ „Васил Левски“), към хана на Васил Спасов и по ул. „Васил Левски“ до паметника на площада. И тук – пред троянския паметник на Левски и насъбралото се множество, сред него цялото общинско ръководство, чужбинските ни гости тези дни, официална делегация от керамичния център Дерута, Италия, дошли за проправяне на пътя за побратимяването на двата керамични града, много ученици, представители на различни културни и други организации, млади и стари, хора от всяка възраст, пол и занятие, както би казал дядо Вазов – се чуха празничните думи за Апостола. Тази отговорност, да говорят за Левски, този път се падна на зам.-кмета Вероника Тодорова и наскоро поелия игуменския пост в Троянския манастир Драговитийски епископ Василий; и за тяхна чест и двете речи не бяха формални, имаха своите си послания.

Г-ЖА ТОДОРОВА насочи вниманието към тъй нужната ни рецепция на Левски днес: „Ние заедно търсим пътя към личността на Левски… Вярвам, че най-силната революция днес е революцията на духа, революция на възпитанието, на знанието, на съпричастността. Да изграждаме личности, които мислят свободно, но и носят отговорност за свободата си. А свободата днес се отстоява с характер – с това да бъдем почтени, да не подминаваме неправдата, с това да се примиряваме с посредствеността… Левски е бил млад, смел и уязвим, човек от плът и кръв. Но той е бил човек с огромна вяра в народа си. Това, което го прави безсмъртен, е именно вярата, че народът ни заслужава повече. И днес наш дълг е да имаме същата тази вяра, да не се разделяме, а да се подкрепяме, да не търсим виновни, а решения, да не чакаме да сме герои на годината, а да бъдем герои в делника… Скъпи троянци, нека тази вечер, пред огъня на факлите, си обещаем, че ще пазим светлината, че ще изграждаме общество, достойно за личността на Левски!“.

А НЕГОВО ПРЕОСВЕЩЕНСТВО говори за дълбоката и определяща връзка на Левски, йеродякон Игнатий, с християнската вяра и православната ни църква, нещо подценявано, премълчавано и дори преиначавано: „Всяка година на тази дата нашият поглед е обърнат към един син на Майка България, една личност, която отдаде жертва себе си България да пребъде. Всяка година слушаме едни и същи слова и речи, тук-там променени, тази вечер ще си позволя да представя едно друго виждане и друга истина за Апостола на свободата. Йеродякон Игнатий, Васил Левски, е достоен син на българската православна църква. В началото той получава светото кръщение, по-късно получава монашеско подстрижение и свещен сан и от това е черпил духовни сили и упование в подвига на своето служение за отечеството. Израснал в религиозна семейна среда, възпитан в духа на евангелските добродетели, Васил Левски през целия си живот, до последния час, остава истински християнин, полагайки душата си за своите ближни. Достоен син на православната ни църква, достоен син на Майка България, той е православен християнин и остава такъв до края на живота си… Апостолът на свободата има огромна любов към бога, огромна любов към родината си, огромна любов към единородните свои братя, нас българите. Но любовта на Левски не е отвлечена и утопична, неговата любов е дейна и практична, в ежедневието. Изобилстват примерите на състрадание и към своите, и към друговерците. Левски е проявявал състрадание и любов и към враговете си. Негови съвременници за засвидетелствали и други християнски добродетели у Левски: смирението, послушанието, снизходителността, искреността и самокритичното мнение. Апостола проявявал до края на живота си и удивителната монашеска скромност, възхитителна честност, пословичната пестеливост и фантастичното чувство за отчетност на народните пари“.

ДЯДО ВАСИЛИЙ завърши словото си с интересен паралел на делото на Левски с днешния европейски път на България: „Велико дело на себеотрицание, довело до възкресението на родината. Велико дело, което днес е достигнало желанието на Левски да бъдем равноправни с другите европейски народи!“.

Т21

Още по темата:

0 коментара

В едно изречение (112)

* Милен Лалев (Мената) – още един троянец с принос за бронзовия олимпийски медал на България в биатлона
 
Хубава работа, (ама) троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене

   • В ИСТОРИЧЕСКОТО постижение на троянската биатлонистка Лора Христова на 25-ите Зимни олимпийски игри в Милано/Кортина 2026 (Италия) – бронзовия медал в индивидуалното бягане на 15 км при жените, най-големия успех на българския биатлон от почти четвърт век и най-голям успех на троянския спорт изобщо – е „замесен“ още един троянец, за когото не се говори много, но работата, която върши (той и двамата му колеги – италианецът Фаусто Бормети и испанецът Федерико Майори, екипът ваксмайстори на националния ни отбор по биатлон), е от изключителна важност и необходимата предпоставка за успехите на нашите състезатели на пистата, става дума за Милен Лалев Димитров или Мената, както го знаем в Троян, познат като бивш елитен състезател по ориентиране с редица успехи в този спорт, също с участието си в троянския отряд по планинско спасяване към ПСС, най-добрия в България през последните години, познат и като основател на култовото троянско заведение „АртЪТ“ в Серяковата къща, но като че ли за връзката му с биатлона не се знае достатъчно и сега е моментът да хвърлим известна светлина в тази посока; от около три години Мената се занимава с това – да „улучва“ ваксата и да прави по-бързи ските на националите ни по биатлон, занаята „краде“ от Иван Беломъжев, който е треньор и мениджър, но и ваксмайстор на сина си Станимир (Тачо) Беломъжев, най-добрия български ски ориентировач за всички времена, работи и с треньора Цветан Цочев-Куршума в троянския клуб по биатлон „Аякс“, където тренират звездите Владо Илиев, Милена Тодорова и Лора, след това е привлечен към националния ни отбор по биатлон и е неизменно до най-добрите ни състезатели на големите състезания, разбира се и сега на олимпиадата в Италия, „Милен е изключително прецизен човек, прецизен във всичко, с което се захване, изпипва нещата, много висока класа, такъв е и като ваксмайстор. Работил съм с него и знам какво говоря, мога да кажа, че ученикът надмина учителя си, сега аз се уча от него. Личност, която изключително много уважавам, истински достоен човек“, бе коментарът на Беломъжев старши, с когото разговаряхме по телефона в събота, 14 февруари.   

Т21    
 
Още от рубриката:

0 коментара

За ремонта на пътя към Попишка – обвинения и отговори

* Сдружението на Иван Хаджийски хвърли „бомбата“ – заложените пари са нереално много, канят се да присвояват * Кметът Донка Михайлова: „Въпросното сдружение хвърля множество недоказани обвинения, които имат характера на лъжа… Можем да обявим предложените оферти (цени) на всички фирми, участвали в конкурса, те са публични“ * Ресорният зам.-кмет инж. Николай Райковски: Проектът и ремонтните дейности са изцяло съобразени с предварителните геоложки проучвания
Проекти
Проблемният участък по пътя към кв. „Попишка“, 2025 г.
В КРАЯ на миналата година във фейсбук бе тиражирано едно сериозно обвинение към Община Троян – от гражданското сдружение „Промени Троян“, чиято водеща фигура е известният художник Иван Хаджийски – опиращо се на поръчана актуална експертна оценка, извършена от бившия ректор та Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ)проф. Добромир Денев. Според споменатото сдружение предвидената в общинския бюджет сума от 400 хил. лева (200 хил. евро) за укрепване на проблемния пътен участък към кв. „Попишка“ в Троян – свлечена земна маса, пропадане, временно затваряне и аварийно организиране на движението и започнал ремонт, който тече и в момента – е нереално висока. Означаващо, че се възнамерява отклоняване/присвояване на част от средствата. Наистина тежки обвинения, които трябваше да бъдат обговорени и да се чуе становището на другата страна (Общината). Затова на редовната месечна пресконференция на кмета Донка Михайлова в началото на м. декември 2025 г., последната за годината, в която участва и зам.-кметът по строителството инж. Николай Райковски от Т21 попитахме какво се случва. И получихме отговорите. 

ПИТАНЕТО НИ бе следното: „Един въпрос, който трябва да се зададе, защото се завъртя из социалните мрежи и се шушука по кьошетата. Той дойде от едно троянско гражданско сдружение – „Промени Троян“, което явно не обича общинското ръководство и влезе доста грубо, с бутонките както се казва, и хвърли в публичното пространство това тежко обвинение. Става дума за ремонта на пропадналия участък в кв. „Попишка“, от сдружението извадиха експертно становище, съвсем актуално, на доказан специалист, че тези 200 хил. евро, заложени в капиталовата програма на Общината за въпросната дейност (укрепване на пропадналия път за Попишка), са прекалено много и се намекваше за корупционна схема, дори директно се говореше за такава схема. Хубаво е да се чуе отговорът на общинската администрация по тези обвинения?“.

„ЩЕ ЧУЕТЕ отговора, темата е предвидена в пресконференцията и инж. Райковски ще даде пълна информация. Готови сме публично да оповестим и числата (сумите), още повече че става дума за проведена обществена поръчка, в която факторът най-ниска цена е определящ за избора на изпълнителя. Въпросното сдружение хвърля множество недоказани обвинения и аз не мисля да отговарям на всички, защото си имаме друга работа. Можем да обявим предложените оферти (цени) на всички фирми, участвали в конкурса, те са публични в ИСУН и който иска, може да влезе в техния сайт и да ги види, стига да иска“, бе краткото въведение на г-жа Михайлова към отговора по същество на ресорния зам.-кмет.

инж. Николай Райковски
ЕТО И КАЗАНОТО от инж. Райковски:
„По обекта за укрепване на пътя към кв. „Попишка“ се работи от 2025 г. Той е финансиран от държавния бюджет чрез сключено споразумение през 2024 г. Малко предистория за обекта: през 2016 г. бе възложено проектирането по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Фирмата, която спечели проектирането, бе „Фичето“ ЕООД (Габрово). Проектът бе готов през 2017 г., като след излизането на геоложкия доклад стана ясно, че препоръките, с които трябва да се съобрази проектната разработка, са няколко. Първата – да се изгради укрепителна конструкция в зоната на външната пътна лента, като с изграждането й ще се ограничат деформационните процеси, които бяха факт до този момент, и платното ще бъде стабилизирано. Втората препоръка бе да бъде изграден облицован отводнителен окоп от вътрешната страна на пътя, чрез което ще бъдат отведена повърхностната вода. Третата препоръка бе за стабилизиране на пътната лента; като за това е необходимо да бъде изградена нова пътна основа в проблемния участък, понеже геологията показва съществуването на делувиални глини, подлежащи твърде лесно на деформация при пренасищане с вода. И четвъртата препоръка – проектното предложение трябва да осигури добро дрениране на участъка, тъй като повърхностната вода, стичайки се по откоса, създава проблеми.

Оттук насетне, съгласно тези указания на геоложкия доклад, бяха предприети следните мерки: проектиране на укрепителни системи от външната страна на пътното платно – чрез възприетата пилотно-анкерна укрепителна система с дължина около 85 метра; надеждно отводняване, което ще се осъществи чрез облицовъчен окоп от вътрешната страна на пътя; нови бордюри и борд от външната страна на пътя; подмяна на пътната основа, което бе дадено като препоръка и ще се случи с насип от фракция с необходимите параметри (зърнометрия); рехабилитация на настилката с полагане на нови пластове асфалт по цялата дължина на ремонтирания участък. След финализиране на проекта във всички аспекти бе издадено строително разрешение, което влезе в сила през м. март 2024 г. През 2025 г. бяха проведени обществените поръчки по ЗОП. За изпълнител на строително-монтажните работи (СМР) кандидатстваха две фирми, за изпълнител на строителния надзор участниците бяха четирима и след разглеждането на всички оферти бяха сключени договори: за СМР с „Пътприбор“ ООД (София) и за строителния надзор с „Макрисия“ ЕООД (Варна).“
ИНЖ. РАЙКОВСКИ добави, че към настоящия момент (м. декември 2025 г.) реализацията на проекта върви с добри темпове – поставени са около 80% от тежките конструкции и до края на годината (2025-а) ще бъдат завършени и останалите 20%, както и изпълнението на конструкцията на пътя и обратния насип и ще бъде преустановена временната организация на движението (т. е. пътят ще бъде отворен изцяло). Зам.-кметът съобщи и цялостната проектна стойност – 479,5 хил. лв. Както и срокът за окончателното завършване на пътния ремонт – м. март 2026 г. Но тук бе направена уговорката, че може да има известно забавяне поради зимния период. „При нормални обстоятелства и не толкова тежка зима мисля, че е възможно през м. март проектът да бъде финализиран и пътят пуснат в пълноценна експлоатация“, бе заключението му. И още веднъж бе подчертано, че проектът и ремонтните дейности са изцяло съобразени с предварителните геоложки проучвания и че това е правилният начин на работа, гарантиращ добър краен резултат (инж. Райковски сподели и за друг подобен троянски обект – по пътя към с. Горно Трапе, но за него отделно – бел. ред.).

ФИНАЛНИТЕ думи на г-жа Михайлова бяха, че споменатите обвинения „имат характера на лъжа“. И че цялостната работа по проектирането и изпълнението на проекта се опира на законовата уредба и на всички касаещи тази дейност нормативни изисквания.

Т21   

0 коментара

Белодробната болница обявява конкурс за лекар специализант

Конкурс


0 коментара
Абонамент за: Коментари (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |