Парламентарни избори 2026 Прогресивна България
Лавровият венец на нашия спорт
* „Всички те имат своето достойно място на почетната стълбичка на троянския спорт и не бива да бъдат забравяни или омаловажавани. Днес не може да не си спомним имената на тези, които изплетоха лавровия венец на победата, който символично грее на входа на чудесната нова спортна зала „Троян“
Троянска слава
Авторът Мичо Генковски е бивш дългогодишен троянски управленец (на висок пост в общинската администрация преди 1989 г., а в новото време – с един мандат като общински съветник). Общественик и троянофил с остро гражданско чувство и остро перо. Има няколко книги за Троян и големите троянски личности. Сред фокусите му са фигурите, които стоят зад един или друг обществен успех в нашия град. Т21МНОГОФУНКЦИОНАЛНАТА ЗАЛА с приоритет за спортни състезания е отдавнашна идея, мечта, намерение на поколения троянци. Градските ръководства повече от 50 години полагат усилия за нейното изграждане. Идеите и мечтите носят трепета на очакваната радост. Дълго отлаганите намерения обаче не са добър атестат. Накрая всичко е добре, когато мечтите станат реалност, а намеренията се осъществят. Откриването на залата несъмнено е празник – за спортисти, треньори, деятели, публика, за всички. Вълнение, което дълго ще ни радва.
 |
| Посрещането на олимпийската ни медалистка Лора Христова бе в новата спортна зала „Троян“ – каква чудесна символика |
 |
| Цонка Карадочева, Иван Христов-Ицата, Васил Димитров-Фоско |
ИВАН ХРИСТОВ-ИЦАТА. Неговият живот беше баскетбол. Неговата страст беше победата. Неговата мечта беше спортна зала, каквато градът ни току-що получи. Оригинална, впечатляваща личност, която ни остави много емблематични цветущи изрази не само за спорта, но и за живота въобще. За баскетбола той беше готов на всичко – забравяше и дом, и семейство. Всеки мач Христов превръщаше в празник.
КОЛОЕЗДЕНЕТО. Празничните дни около откриването на залата не ограничават, а напротив предполагат да обгърнем широката панорама от заслужили спортисти, практикували своите спортни занимания извън спортни салони и зали. Краткият текст не ми позволява да спомена всички, но един исторически поглед не може да мине без имената на колоездачите ни Лалю Цочев, Борис Бочев, Бойко Ангелов, победители в Обиколката на България през различни години. Без дългогодишните деятели на колоезденето в града ни Димитър Минев и Колю Краев.
ВАСИЛ ДИМИТРОВ-ФОСКО. Най-талантливият троянски футболист. Дългогодишен, несменяем капитан но отбора. Всепризнат спортсмен. Майстор на дрибъла и точен изпълнител на удари от статични положения. Димитров заедно с Христо Андонов (по-късно треньор на националния младежки отбор на България) спечелиха четвърто място в първенството на Северната „Б“ републиканска футболна група. Върхово постижение в историята на троянския футбол.
 |
| Милена Тодорова, Владимир Илиев, Станимир Беломъжев-Тачо |
ЛОРА ХРИСТОВА. Така стигаме до най-голямото постижение на троянския спорт – бронзовия олимпийски медал на 22-годишната Лора Христова, млада, красива, уверена в себе си, тя донесе последната клонка в лавровия венец, а големите успехи за нея тепърва предстоят.
ПОЖЕЛАНИЕТО. Нека досегашните успехи на троянски спортисти вдъхновят и амбицират нови и нови спортни таланти, които да израснат в новооткритата спортна зала. Нека тук, в подножието на Турлата, се родят и разнесат славата на Троян много нови шампиони, медалисти, победители.
м. март 2026 г., Троян
Мичо Генковски
Още от същия автор:
- 12 години нищо
- Съветник от ГЕРБ предлага да искаме помощ от Бойко Борисов
- Общинският съвет - щаб или дремило
- Юпитер, смили се! Давай, кмете!
- Магнетичните сили на Орешак
- Отговор на отговора: Нужни са не първични реакции, а идеи!
- Позиция: Да възродим Троян!
- Може би Китай!
- За чукурките и генетиката троянска
- Апотеоз или гротеска
- Човекът стихия от Голяма Желязна
- Обидно е, когато прекръщават Троянския проход
- Ако вече не е късно...
- Да узакониш Айфеловата кула или одисеята на едно „съоръжение”
- Търси се майстор...
- Юбилейни поводи на изявени наши съграждани
- Честити 20 на „Троян 21“!
- Мичо Генковски: Нито Левски, нито Троян се нуждаят
Вицовете на АйТи-то (5)
 |
| Кирил Йовчевски |
Айтитата (от IT), или да го кажем по нашенски – компютърджиите, са особена порода, специална, елитна. Гледат някак си отвисоко, сякаш са хванали Бога за шлифера, дето има една приказка. И трябва да (им) го признаем – имат основание. Говорим за добрите, като нашето айти (на Т21, печатното издание, имаме си и друго за сайта, и то същото – бел. ред.) – Кирил Йовчевски. Или Кирчо/Кирето, както му викаме – от любов, не от друго, че без него трудно щяхме да устискаме вече почти четвърт век, вестникът ни без Кирчо е като лъв без опашка или бира без пяна, както си изберете. Но както са технизирани и компютъризирани, така са и забавни, народни, широки, точно обратното на „сухи пасти“ (това е термин на великия пътешественик и добър приятел на Т21 Миро Нанков, вечна му памет, за скучни „сухи“ хора, безинтересни, безпогрешен термин – бел. ред.). И след тази необходима, мислим, интродукция да си дойдем на темата.
Нашето айти Кирчо, от много време насам, не спира да ни разсмива с вицовете си. Ама не един-два добри и след тях няколко компромисни, всичките са право в десетката, до един много яки. И ни хрумна да експлоатираме айтито си двойно – наред с компютърната работа по вестника да ни стане и колумнист. Съгласи се без увъртане, при това безплатно (той и без това никога не ни е „драл“, точно обратното, но то е друга тема – бел. ред.), даже заглавието си измисли: „Вицовете на АйТи-то“. Рубриката тръгна първо в печатното ни издание, след това я пресподелихме и в сайта на вестника; а за картинките – генерирани са в колегиално партньорство с друго айти, AI. Давайте да се смеем, защото какво казваше мъдрецът Радой Ралин – светът е оцелял, защото се е смял… Т21
Две възрастни английски дами се срещат в парка. Минали през времето, както си му е ред, и стигнали до съпрузите си: – Как е твоят Хари? - попитала едната
– О – отговорила другата, – Хари умря миналата седмица. Излезе в градината да откъсне зеле за вечеря, получи инфаркт и се строполи мъртъв.
– Божичко - ахва първата. – И ти какво направи?
– Ами... Отворих си консерва с грах.
***
Полицай към шофьор с кабрио:– Знаете ли защо ви спирам?
– Не?
– Защото жена ви падна от автомобила преди два километра.
– О, заради това ли е станало толкова тихо?
Два джипа се помляха на кръстовището със светофарите в Троян
* Според версията на очевидци – БМВ-то, движещо се по ул. „Христо Ботев“ в посока центъра, не зачело предимството на слизащото по ул. „Радецки“ „Пежо“ * Возилата са потрошени, има „отрязан“ светофарен стълб, няма пострадали хора * „Живея на съседната улица, трясъкът беше страховит“, сподели пред Т21 притеснена съкварталка * „Троян, ти къде бе?!“
Сблъсъци Актуализиран
БРУТАЛНА катастрофа в Троян между два джипа – БМВ със софийска регистрация и троянско „Пежо“ – на единственото светофарно кръстовище в града, кръстовището за болницата (на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Радецки“), едно от най-натоварените троянски кръстовища. Сблъсъкът станал в 13:20 ч. днес, 3 април. Двата автомобила са здраво потрошени и тъй като „Пежо“-то се удря челно в предната дясна част на БМВ-то, което пък претърпява вторичен челен удар в един от светофарните стълбове, предниците им с двигателите са тотално разбити и най-вероятно отиват за скрап. Следи от спирачен път няма.ПОСТРАДАЛИЯТ при сблъсъка светофарен стълб бе буквално срязан от връхлетялото го БМВ, а светофарните му атрибути бяха на парчета и разпръснати на метри встрани по тротоара и платното. Голям късмет е, че в този момент на кръстовището (на тротоара) не е имало пешеходци, защото от удара БМВ-то, идващо по ул. „Христо Ботев“ в посока центъра, отхвръква към тротоара. За радост двамата водачи са невредими.
БЯХМЕ на мястото 15-ина минути след инцидента и говорихме с шофьора на „Пежо“-то, известен троянски лекар. Той сподели, че слизал по „Радецки“ (откъм болницата) и бе категоричен, че светофарът за него светел зелено, т. е. бил с предимство. Тази версия бе потвърдена и от минувачи и продавачка в съседен павилион, очевидци на инцидента. Което, ако се потвърди при разследването, сочи категоричната вина за катастрофата на шофьора на БМВ-то. „Бях си вкъщи, живея на съседната улица, трясъкът бе страховит“, сподели пред Т21 притеснена съкварталка, дошла да види какво става. 
РАЙОНЪТ бе отцепен за повече от час от служители на РУ Троян, а движението бе пренасочвано. Очакваме официалната информация от полицията за резултатите от проверката на двамата водачи за употреба на алкохол/наркотици. Очакваме и скоростно възстановяване на светофарната уредба.***
Бележка на редакциятаСветофарите на кръстовището за болницата бяха поставени преди точно десет години – през 2016 г., след дълго умуване, спорове и обструкции, както при всяко ново нещо в Троян. А причината бе повече от ясна – кажи-речи всяка седмица на въпросното кръстовище ставаха катастрофи и бе наложително да се вземат мерки. В крайна сметка решението със светофарната уредба се оказа удачно и инцидентите рязко намаляха. Тъй че единственият светофар в Троян, макар и нерядко обект на „урбанистични“ шеги и закачки, има смисъл. Нищо чудно някога да се появи и втори…
И сега да се пошегуваме със ситуацията. Има един черен войнишки виц – на редник Петров починала майка му и командирът наредил на старшината да съобщи заобиколно на войника тъжната вест. Старшината строил ротата и изкомандвал: „Всеки, който има майка, две крачки напред!“. Войниците тръгнали да изпълняват и старшината се провикнал: „Петров, ти къде бе?!“. Перифразираме за троянския светофар. Събрали съседните градове от Централна Северна България – Ловеч, Троян, Плевен, Севлиево, Габрово. Изкомандвали ги: „Всеки, който има светофари, две крачки напред!“. „Троян, ти къде бе?!“
Т21
Абонамент за:
Коментари (Atom)
