Румен Радев с тотална победа на изборите, ГЕРБ и ПП-ДБ с фотофиниш втори и трети

* Експрезидентът и неговата коалиция „Прогресивна България“ спечелиха близо 45% и получиха подкрепата на над 1,4 милиона българи, вкл. голямата част от вота на най-младите; очертава се немислимото доскоро – еднопартиен кабинет * БСП, ДПС (Доган) и ИТН – аут от парламента * Доц. Лозанов: лоша и добра или две лоши новини? 
Парламентарни избори 2026  Резултати и оценки
Във видимо добро настроение победителят Румен Радев даде изявление непосредствено след приключването на изборния ден, 19 април 2026 г.
В ОБЩИ линии – макар и преди окончателното официално обявяване на точните данни – резултатите от провелите се на 19 април т. г. извънредни парламентарни избори за попълване на 52-ото Народно събрание на Република България (вероятно ще са единствените за годината, което рядко се случваше през последните години – бел. ред.) са ясни. Имаме един тотален победител – експрезидентът Румен Радев с неговата коалиция „Прогресивна България“, спечелил почти 45% от вота, тотален победител, както се случваше на няколко пъти през последните две-три десетилетия; което означава и абсолютно мнозинство, над 130 депутати от целия 240-членния парламент. И, логичното, много губещи, и за тях ще стане дума по-нататък. 

ТОТАЛНАТА победа на Радев и ПБ пък подсказва, че ще станем свидетели на нещо невиждано от десетилетия у нас – еднопартиен кабинет, което не е лошо и дава някаква гаранция за по-голяма правителствена стабилност (и дълготрайност). Второто и третото място си делят с фотофиниш ГЕРБ (Бойко Борисов) и ПП-ДБ (Асен Василев – Мирчев, Божанов, Атанасов). За ужас на социолозите, които целокупно предричаха убедително второ място на ГЕРБ със сериозна преднина пред ПП-ДБ, а някои дори провиждаха сборване за първото място с Радев. При обработени 100% от бюлетините ГЕРБ са втори, а ПП-ДБ трети  с незначителна разлика от под 1%.

Непримиримите политически противници ГЕРБ и ПП-ДБ
 завършиха с почти равни резултати
Класацията след обработени 100% от секционните изборни протоколи, 20 април 2026 г.
СПОРЕД данните от ЦИК (при обработени от 100% от секционните протоколи – бел. ред.) в новото 52-о Народно събрание влизат рекордно малко партии, пет: 1. ПБ (Радев) –  44,60%, 1,445 млн. гласа; 2. ГЕРБ – 13,39%, 434 хил. гласа; 3. ПП-ДБ – 12,62%, 409 хил. гласа; 4. ДПС – 7,12%, 230 хил. гласа; 5. „Възраждане“ – 4,26%, 138 хил. гласа. Под чертата на парламентарното представителство от 4%, получили от над 1% до малко над 3% са „Меч“, „Величие“, БСП, „Сияние“ и АСП (Доган). Останалите, макар някои да са с претенции, а други доскоро дори бяха в парламента, остават с под 1% от вота: ИТН, „Синя България“, „Антикорупционен блок“, „Синя България“ и т. н. 

РАЗБИРА СЕ, все още е рано за някакви твърди твърдения около същинската картина в новото Народно събрание и бъдещия кабинет. Тъй като трябва да излязат окончателните данни от ЦИК, включително обявяване на имената на новите ни народни избраници. И тъй като така и недочакахме пълноценни следизборни изявления/пресконференции на лидерите на основните политически играчи (партии и коалиции) на тези избори – нещо, което е задължителна практика в демократичния свят, някога, в по-първите години на демократичния преход, бе практика и у нас; и което освен информация носи и посланието, че не те (партийците или според хубавата стара българска дума – партизаните) са главните, а ние, народът, избирателите, и трябва да ни се отчитат и зачитат. Фръцнаха се (с малки изключения – Радев, пепедебетата, Зарков) като ощипани госпожици, а не стояха като отговорни национални политически лидери?!

МНОГО ИЗВОДИ и размисли предизвикаха тези избори. Ето някои, без да ги подреждаме по значимост.

     ПРИКЛЮЧИ една почти вековна българска политическа реалност, защо да не кажем и прокоба. БСП, наследникът на тоталитарната БКП, е извън голямата политическа игра. Жалко че това се случи точно в този момент – когато БСП има модерен млад ляв лидер, а соцпартията стои по-демократично от повечето български партии. В другите страни от бившия соцлагер този, да го наречем исторически, реванш се случи много по навреме – когато техните бивши комунистически партии бяха камък на шията и дърпаха обществото назад към тъмното минало. Някои коментираха – по-добре късно, отколкото никога. Според нас по-скоро е жалко, днешната БСП можеше да играе в някаква степен нормализираща и балансираща роля в 52-ото Народно събрание.

    • ПРИКЛЮЧИ още една ера във властта, този път десетилетна – на може би най-тъмната и опасна политическа сила на българския преход, ДПС на Доган (помним „депесарския шут“, който препъна първото българско демократично правителство и закрепването на корупционния модел с „раздаването на порциите“). Изключването на Догановото ДПС, по-точно АСП, след разцепването не е изненада, маргинализацията на тази партия страшилище някога е факт от доста време. Но пък продължението й, ДПС на Пеевски, което поизгуби енергия и също се представи под очакваното, в немалка степен и заради активната дейност на МВР ръководството в служебния кабинет Гюров, си е тук, със сигурност ще има своята роля в новия парламент и никой не бива да ги отписва. Дано тази роля да е в подкрепа на проевропейската посока на България, обективността изисква да кажем, че досега е било така.

     ОТИДЕ си и едно от на-зловредните образувания в миналия парламент – ИТН (Слави Трифонов). Което бе образец на безпринципност (помним лидерската закана „никога с ГЕРБ“ и последвалото правителствено съешаване), на невиждана агресия и наглост. Тази политическа смърт е положителен факт, все пак всичко си има граници, дори в България.

     ГЕРБ. Явно, този път по-неочаквано, приключи и един 15-годишен управленски период – на партията на Бойко Борисов. Тя продължава да е в кондиция, на места – включително в нашия 11-и Ловешки МИР и в частност в община Троян, даде много силни резултати, но вече не е това, което беше. И победните й управленски години са безвъзвратно минало. Как ще реагира ГЕРБ на това си ново статукво, ще видим, знаем и гигантското его и самомнение на лидера, така че със сигурност няма да се примири. А до какво ще доведе това непремирение, също ще видим. 

     РАДЕВ? Изключителният му вот и победа, надхвърлящи и най-смелите клакьорски прогнози, показват по безспорен начин – българите си обичаме този модел, модела на Бащицата, който идва и ни спасява, измъква ни от блатото. Макар че след като дойде, не толкова ни спасява, колкото му сърбаме попарата – Царя, Бойко (тук нещата са малко по-нюансирани), Учиндолеца, сега Генерала (Льотчика). Дано все пак сегашният ни спасител не се окаже поробител? Изтъпаненият на многохилядната заключителна предизборна среща фотос с крепкото ръкостискане с диктатора военнопрестъпник Путин не може да не притеснява. Макар че е възможно и друго – предизборните трикове да не са показател за по-нататъшната премиерска деятелност и Радев да се прояви като един проевропейски държавник. Трудно ни е да го повярваме, но дано, а дано!

     КАК
се обяснява успеха на Радев? Найнапред – с отчаянието, което като че ли е обичайното българско състояние, българинът винаги се усеща нещастен и по-лошото, обича да се усеща нещастен, което го тласка към поредния спасител, този път експилотът експрезидент. После – Радев, не криещ проруския си уклон, успя да обере голяма част от електората на политическите маргинали (разните му там величия, сияния, мечове и тем подобни). По същия начин „открадна“ и подобния по геополитическа нагласа електорат на „Възраждане“, БСП, ДПС и дори ГЕРБ. Трето – много хора, някои бихме ги определили като „полезни идиоти“, виждат в пилота генерал истински политически Генерал, даващ им усещането за сигурност. Със сигурност има и други фактори, например личната харизма на лидера, което никога не е за подценяване.

     АКТИВНОСТТА.
Изключително висока за българските мерки от последните години, доближаваща 50%. Това означава, че около 3,5 млн. българи са отишли да гласуват, което е с около 900 хил. гласуващи повече от предходните избори през м. октомври 2024 г. Една сериозна обществена активност, е, не е като на скорошните избори в Унгария, но тенденцията е сходна. И тук е един от възловите въпроси – къде се насочи вотът на най-младите българи, тези, които пълнеха протестните площади в края на миналата година. Изненадващо, поне за нас, големият младежки вот, тук можем да прибавим и по-големия от обичайното чужбински вот, отиде преимуществено към победителя Радев. Явно крепкото ръкостискане с Путин и някои други заявки на експрезидента не ги смущават. Дано са прави, и дано да не станат поредното разочаровано от политиката и политиците ни младо българско поколение… 

     МВР.
Абсолютно единодушната оценка е, че МВР ръководството от служебния кабинет Гюров свърши отлична работа. Т. е. изпълни отлично основната си задача – да гарантира честността на изборите, парирайки опитите за купуване на гласове и подобни изборни измами. Призна го и Румен Радев и похвали МВР началството в краткото си обръщение след приключването на изборния ден. Но на последвалия въпрос дали някой от служебното правителство може да запази поста си и в неговия кабинет, отговори троснато-раздразнено: „Всички веднага трябва да си подадат оставките!“. Единствената критика към служебното МВР ръководство, и то много остра, бе от лидера на ДПС Делян Пеевски – той в прав текст говори за целенасочена полицейска разправа с неговата партия и за полицейско насилие. Дали пък някои не смятат битката срещу купуването на гласове за полицейско насилие?! 

Предизборна реклама в Троян, някак тематично стои
     ПП-ДБ? Най-проевропейската, неотклонно проевропейската, а проевропейска в този момент означава и проукраинска, партия в българския парламент. Която до голяма степен бе в основата на многохилядните протести в края на миналата година, довели до свалянето на кабинета Желязков (ГЕРБ, ИТН, БСП с широкия гръб на ДПС Пеевски) и сегашните извънредни парламентарни избори. Коалицията се представи сравнително добре, с три пъти по-висок вот от основния си идеологически опонент „Възраждане“ (Копейкин) и колкото другия си яростен опонент с големите амбиции ГЕРБ. Но сравнително добре. Защото заявката бе далеч по-голяма, за победа, и вероятно някои очакваха нещо такова или близко до това? Все пак ПП-ДБ зае важна позиция и ще е сред факторите в новия парламент. Разчитаме и успешно да продължи да брани и да е сигурната гаранция за проевропейското бъдеще на България.
И В ТАЗИ връзка да припомним нещо много важно, каза го в едно от телевизионните студиа вечерта след приключване на изборите големият български интелектуалец и общественик, културологът доц. Георги Лозанов. Че от тези избори произлизат една добра и една лоша новина. Добрата – победителят Радев дава ясни заявки да бори олигархичния модел у нас. Лошата – Радев може да ни оттласне от Европа към Русия. Но всъщност, добави г-н Лозанов, най-лошото е, че няма как да са едновременно добрата и лошата новина, или са две добри, или две лоши. Защото няма как да бориш олигархичния модел у нас, ако симпатизираш на олигархичния модел в Русия и на олигарха диктатор Путин?! Кратко, ясно и… тъжно.

Генадий Маринов 

Бел. ред. Очаквайте в следващия брой как се развиха изборите в нашата област Ловеч, включително Троян, и кои са четиримата ни нови депутати (а пропо – някой може ли без да се запъва да каже имената на четиримата ни досегашни народни избраници).  
 
Още по темата Парламентарни избори 2026:

Заедно ще променим родината към по-добро!

Парламентарни избори 2026 Прогресивна България 
Драги съграждани,

Коалиция „Прогресивна България“ ви благодари за доверието, което получи на изборите, за вашата гражданска активност и смелост!

Заедно ще променим родината към по-добро!
 
Коалиция „Прогресивна България“, Троян

110 години от началото на Дойранската легенда

* „Троянският полк трябваше да се превърне в една неразрушима наковалня, непрекъснато поемаща ударите на Британската и Френската империя и техните балкански съюзници“ * „Балканджиите обаче издържаха на всичко. Издържаха и България отново оцеля. За втори път след 1913 г. се провалиха изцяло плановете и намеренията на Великите сили и съседните шовинистични балкански държавички да приключат с Родината ни“
 
Христо Калистерски
20 април
Един текст, който припомня важно българско събитие, случило се на същия ден, 20 април, когато избухва и Априлското въстание (1876 г.), национално-освободителната ни революция, но 40 години по-късно – през 1916 г. Важно българско, но и троянско събитие – защото тогава на Южния фронт от бушуващата в Европа Първа световна война, на позициите край Дойранското езеро, пристига железният 34-ти пехотен Троянски полк. И в следващите две и половина години нашите (в състава на 9-та пехотна Плевенска дивизия под командването на изключителния пълководец ген. Владимир Вазов), тези „млади мъже от Балкана и Предбалкана“, са в окото на бурята, сътворяват величавата Дойранска епопея и показват на целия свят боен дух и майсторство от невиждан мащаб. И ни повече, ни по-малко – спасяват България от разгром, разграбване и унищожение и написват една от най-славните страница в цялата българска военна история. 

Авторът е нашият съгражданин Христо Калистерски, основател и неизменен председател на местната структура на НД „Традиция“ – РК „34-ти пехотен Троянски полк“ (Априлци – Троян – Севлиево), от 2024 г. и национален председател на „Традиция“, а отскоро доктор по история от Великотърновския университет. Съмишлениците от РК „34-ти пехотен Троянски полк“, сред тях винаги в първите редици е г-н Калистерски, бяха инициаторите и организатори на двете грандиозни исторически възстановки на Дойранската епопея в Троян (виж „Дойранската епопея в Троян“ в бр. 35 на Т21 от 19 септември 2018 г. и „Как „Весели и в боя“ ми обясни Дойран“ в бр. 36 на Т21 от 29 септември 2019 г. – бел. ред.) и са в основата на богатата изследователска, издателска и популяризаторска дейност, свързана с историята на Троянския полк и Дойранската епопея. И, без да е пресилено, може да каже, че имат голямата заслуга за възстановяване на паметта и полагащата се, но дълго време неотдавана почит към троянските герои от борбите за националното обединение на Майка България, заслугата да ги върнат на полагащото им се място в историята ни. Т21
Ген. Владимир Вазов награждава отличили се от 34-ти Троянски полк, Дойран, май 1917 г.
ДАТАТА 20 АПРИЛ е емблематична – не само за троянци, но и за цяла България – освен с началото на Априлското въстание и с още едно много важно събитие, което ще се окаже от съдбоносно значение за съществуването на  българската държава.

ПРЕДИ 110 ГОДИНИ, на 20 април 1916 г., 34-ти пехотен Троянски полк пристига на югоизток до с. Кара Оглулар и се разполага край Дойранското езеро. На 22 април полкът заема позициите на 116-ти германски полк, които са от връх Кала тепе до Дойранското езеро. И от този момент в продължение на близо две години и половина тези млади мъже от Балкана и Предбалкана ще напишат най-славната страница във военната история на България.

САМО преди три години, през лятото на 1913 г., същите обикновени момчета и мъже трябваше да запазват Родината си на картата на света. Когато държавата се разпадна, правителството, доколкото го имаше, беше в ступор, голяма част от генералите не знаеха какво да правят, самият командир на Девета дивизия попадна в плен на настъпващите към столицата румънски части. Пълното безумие да не се оказва отпор на влизащите в гръб войски на съседите от север си казва своето и България е на път да изчезне от картата на света. Тогава съдбата реши да постави на пътя на настъпващите пълчища имено обикновените момчета от 34-ти пехотен Троянски полк. Оставени сами, без командири и без подкрепа, балканджиите не само спряха румънските войски и им попречиха да превземат София, но се и завтекоха на юг, където охладиха страстите на гръцките шовинисти да завладеят Пловдив и да го присъединят към Гърция.

Пленено вражеско оръжие от 34-ти пехотен Троянски полк, Дойран, м. април 2017 г.
СЕГА Фортуна отново реши Девета дивизия пак да поеме най-отговорната задача, а в частност отново нашият 34-ти пехотен Троянски полк да получи най-най-тежката  роля. Полкът трябваше да се превърне в една неразрушима наковалня, непрекъснато поемаща ударите на Британската и Френската империя и техните балкански съюзници. Докато през предните две войни юнаците от най-южните части на Балкана бяха в редиците на 28-ми пехотен Стрямски полк, то сега всички бяха под знамената на родния 34-ти пехотен Троянски полк. Едва ли много от тях предполагаха с какво ще се сблъскат през следващите две години и половина. Непрекъснати бомбени, картечни, оръдейни, миннохвъргачни и пушечни стрелби. В най-спокойните дни по позициите падаха по 1000 оръдейни снаряда, без да броим картечните откоси, бомбените залпове и пушечните стрелби. 

ПРЕЗ НОЩТА се строяха окопите, галериите, проходите, бункерите, а през деня се стоеше под непрекъснатия грохот на неприятелския огън. Врагът, зад който стоеше цялата икономическа и индустриална мощ на двете най-големи световни империи, не жалеше боеприпасите и обливаше с огън българските позиции. В обикновените дни нашите войници бяха подложени на невиждани изпитания. А в определени дни неприятелят решаваше да обстрелва през целия ден и адът слизаше на земята. Оръдейният огън от залпов се превръщаше в ураганен, от ураганен преминаваше в барабанен, в тези моменти вече не се чуваха никакви изстрели, а един постоянен и непрекъснат грохот, от който човек полудява и губи връзка с действителността. Отгоре на всичко трябваше да се издържат и четири генерални щурма през февруари, април и май 1917 г. и септември 1918 г.

Моменти от двете грандиозни възстановки на Дойранската епопея, Троян, 2018/2019 г.
БАЛКАНДЖИИТЕ обаче издържаха на всичко. Издържаха и България отново оцеля. За втори път след 1913 г. се провалиха изцяло плановете и намеренията на Великите сили и съседните шовинистични балкански държавички да приключат с Родината ни.

м. април 2026 г., Троян
Христо Калистерски, доктор по история, 
председател на НД „Традиция“

Още по темата: 

Вицовете на АйТи-то (6)

Ново
Айтитата (от IT), или да го кажем по нашенски – компютърджиите, са особена порода, специална, елитна. Гледат някак си отвисоко, сякаш са хванали Бога за шлифера, дето има една приказка. И трябва да (им) го признаем – имат основание. Говорим за добрите, като нашето айти (на Т21, печатното издание, имаме си и друго за сайта, и то същото – бел. ред.) – Кирил Йовчевски. Или Кирчо/Кирето, както му викаме – от любов, не от друго, че без него трудно щяхме да устискаме вече почти четвърт век, вестникът ни без Кирчо е като лъв без опашка или бира без пяна, както си изберете. Но както са технизирани и компютъризирани, така са и забавни, народни, широки, точно обратното на „сухи пасти“ (това е термин на великия пътешественик и добър приятел на Т21 Миро Нанков, вечна му памет, за скучни „сухи“ хора, безинтересни, безпогрешен термин – бел. ред.). И след тази необходима, мислим, интродукция да си дойдем на темата.

Нашето айти Кирчо, от много време насам, не спира да ни разсмива с вицовете си. Ама не един-два добри и след тях няколко компромисни, всичките са право в десетката, до един много яки. И ни хрумна да експлоатираме айтито си двойно – наред с компютърната работа по вестника да ни стане и колумнист. Съгласи се без увъртане, при това безплатно (той и без това никога не ни е „драл“, точно обратното, но то е друга тема – бел. ред.), даже заглавието си измисли: „Вицовете на АйТи-то“. Рубриката тръгна първо в печатното ни издание, след това я пресподелихме и в сайта на вестника; а за картинките – генерирани са в колегиално партньорство с друго айти, AI. Давайте да се смеем, защото какво казваше мъдрецът Радой Ралин – светът е оцелял, защото се е смял… Т21
 
Проститутка спира сър Джон:
    – Само пет шилинга, сър!
Сър Джон продължава по пътя си, но след малко се връща:
    – Мадам, ето ви една лира, за доверието.

***
 
Слуга казва на съседа на своя господар:
    – Мистър Джонс Ви поздравява и Ви съобщава, че е застрелял кучето си, което със своя лай не Ви е давало да спите.
    – Признателен съм на мистър Джонс. Попитайте го още ще бъде ли така любезен да отрови жена си или поне да подпали пианото й?
 

ТУК НЕ Е МАЦКВА!!!

* Гади ми се от този. И не защото е толкова тъп и тесногръд, а защото е тъпа марионетка и това лъщи отвсякъде със страшна сила, защото утре, ако докопа властта, може да ни вкара в най-голямата възможна беля
Предизвикано
Победителите не ги съдят? Дали?! По-долу препубликувам от профила си във фейсбук един мой коментар от вчера, 17 април – ден преди изборите и ден, в който Румен Радев и неговата коалиция ПБ закриха предизборната си кампания, пълнейки с платени рейсове, олигархично зловоние и 15-еврови „симпатизанти“ най-голямата софийска зала „Арена 8888“. Яростно-гневен коментар, от което не се срамувам, напротив. Въпреки обвиненията, че от мен „блика злоба и омраза, нетипични за журналист“ и че съм „голям злобар“. Отговорът ми бе: „Съжалявам, че тонът ми притеснява. Но когато кандидатът за български премиер флиртува с военнопрестъпник и се хвали с това, когато дава заявка да тласне страната ни в посока срещу цивилизацията и нормалността, тонът няма как да е друг!“.

Получих и други обвинения – че съм пускал (в Т21) платени рекламни предизборни материали на ПБ и Радев, един вид безпринципност и двуличие. С което няма да се съглася. Медийната политическа реклама си е част от рекламата, а рекламата е това, което издържа медиите (ако не са на някаква държавна, общинска или друга хранилка). И второ, но не по важност – принципът, че може да не съм съгласен с мнението ти, но съм готов да направя всичко възможно да го изкажеш свободно, е важен за нас. Така трябва да бъде и така ще бъде в Т21.
  
Преповтарям коментара, защото казва неща, които трябваше да се кажат. И защото е актуален – заявената заплаха за прорашистка и пропутинистка преориентация на страната ни е напълно реална, и не трябва да мълчим. 
ДВА ВЪПРОСА. Ако публично демонстрираш приятелските си чувства към един военнопрестъпник (според Международния съд в Хага), към един агресор, оцапан с кръвта на хиляди невинни граждани, сред тях и немалко деца, гордееш се с тези си чувства и се умилкваш за взаимност, какъв си? А ако се каниш да управляваш една европейска държава, пълноправен член на Европейския съюз, и се подлагаш на диктатор, който е основен враг на твоя съюз и е обявил твоята страна за вражеска, какъв си? 

ОТГОВОРИТЕ са лесни: съучастник на военнопрестъпника и национален предател. Това е. Гади ми се от този. И не защото е толкова тъп и тесногръд, а защото е тъпа марионетка и това лъщи отвсякъде със страшна сила, защото утре, ако докопа властта, може да ни вкара в най-голямата възможна беля. Но вярвам, че след ден ще му кажем достатъчно ясно и високо: Тук не е Мацква!!!  

17 април 2026 г.
Генадий Маринов
П. П. Прекрасната карикатура „Голата истина“
 е на художника Чавдар Николов. 

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |